Стив Олтън - Денят на змията

— Предавам се. Имате ли много ухажори?

— И социалния ми живот ли трябва да познавате?

— Травматично сексуално преживяване като вашето, често води до сексуални смущения. Просто искам да знам с кого ще работя.

— Не се отвращавам от секса, ако това питате. Но изпитвам нормално недоверие към любопитните мъже.

— Тук ще ви трябва много твърдост, стажант Васкес. Мъжете като тези са измислили имена, за да се подиграват на млади жени като вас. Тъй като идвате от университета на Флорида, мисля, че ще оцените това.

Доминик пое дълбоко въздух и отпусна свитите си мускули. „По дяволите, внимавай!“

— Имате право, докторе. Извинявам се.

Фолета затвори папката.

— Истината е, че ви имам предвид за една особена задача и искам да съм абсолютно сигурен, че сте годна за нея.

Доминик се оживи.

— Проверете ме.

Фолета извади от чекмеджето на бюрото си дебела кафява папка.

— Както знаете, в тази клиника вярваме в подхода със специалисти от различни области. На всеки пациент е определен психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и рехабилитационен терапевт. Първата ми реакция, щом дойдох тук, беше, че това е прекалено, но не мога да оспоря резултатите, особено когато имаме работа с наркомани и подготвяме престъпници за предстоящите им съдебни процеси.

— Но случаят, с който искате да се занимавам, не е такъв, така ли?

— Не. Пациентът е мой. Водя го от клиниката, където бях директор.

— Довели сте го с вас? Защо?

— Преди половин година клиниката ни загуби финансирането. Пациентът със сигурност не може да живее в обществото и трябваше да бъде преместен някъде. И тъй като аз познавам най-добре историята му, помислих, че ще е най-малко травмиращо за всички, ако той остане под моите грижи.

— Кой е той?

— Чували ли сте за професор Джулиъс Гейбриъл?

— Гейбриъл? — Името й се стори познато. — Чакайте малко. Той не беше ли археолог, който преди няколко години почина, докато изнасяше лекция в Харвард?

— Преди повече от десет години — ухили се Фолета. — След три десетилетия научни изследвания Джулиъс Гейбриъл се върна в Щатите, изправи се пред колегите си и заяви, че древните египтяни и маи са построили пирамидите си с помощта на извънземни, за да спасят човечеството от унищожение. Представяте ли си? Присъстващите му се изсмяха и го изгониха. Вероятно е умрял от унижение, Джулиъс Гейбриъл беше истински пример за параноидна шизофрения.

— Тогава кой е пациентът?

— Синът му. Майкъл Гейбриъл, трийсет и четири годишен. Предпочита да го наричат Мик. Двайсет и няколко години е работил с родителите си на археологически разкопки — вероятно достатъчно, за да стане психопат.

— Защо е в психиатрична клиника?

— Започнал да буйства по време на лекцията на баща си. Съдът му определи диагноза параноидна шизофрения и постанови да постъпи в държавната психиатрична клиника в Масачузетс, където работех. Той остана там до 2006 година, когато ме повишиха в директор.

— От същите ли заблуди страда като баща си?

— Да. И бащата, и синът са убедени, че някаква ужасяваща катастрофа ще унищожи човечеството. Мик страда и от обикновена мания за преследване, породена от смъртта на баща му и затварянето му в психиатрична клиника. Твърди, че срещу него има правителствена конспирация и затова го държат затворен. Според него той е невинен човек, опитващ се да спаси света, и жертва на неморалните амбиции на самовлюбени политици.

— Съжалявам, но не разбрах последното.

Фолета прелисти материалите в папката и извади снимки от някакъв кафяв плик.

— Това е човекът, когото нападна. Разгледайте добре снимката.

Лицето на мъжа на снимката беше жестоко обезобразено. Дясното му око плуваше в кръв.

— Мик изтръгнал микрофона и пребил жертвата си до безсъзнание. Горкият човек загуби дясното си око. Мисля, че името на потърпевшия ще ви е познато. Пиер Борджия.

— Борджия? Шегувате ли се? Държавният секретар?

— Това беше преди единайсет години, преди Борджия да бъде назначен за представител в Обединените нации. Тогава се кандидатираше за сенатор. Някои казват, че побоят му бил помогнал да бъде избран. Преди политическата машина да го тласне в политиката Пиер е бил добър учен. Той и Джулиъс Гейбриъл са защитили едновременно докторска степен в Кеймбридж. После са работили заедно и пет-шест години са изследвали древни руини, но се скарали. Семейството на Борджия успяло да го убеди да се върне в Щатите и да започне да се занимава с политика. Оказа се, че всъщност Борджия е представил Джулиъс като лектор. Пиер вероятно е казал някои неща, които не е трябвало да споменава, и това е настроило тълпата враждебно. Джулиъс Гейбриъл боледуваше от сърце. След като паднал мъртъв на подиума, Мик скочил да отмъщава. Обуздали го шест ченгета. Всичко е написано в картона му.