Стив Олтън - Денят на змията

Както галактиката се върти около огромния си център, така се движат и тези змиевидни потоци от енергия и продължават по безкрайния си път в галактическата равнина, досущ причудливи спици на вечно въртящо се космическо колело.

Досущ зрънце пясък, повлечено от мощното притегляне на гравитационния поток, ракета с размерите на астероид профучава през проводника в четвъртото измерение — портал във времето и пространството, който в момента се намира в ръкава Орион на спиралната галактика. Яйцевидната маса, почти единайсет километра в диаметър, е защитена от смразяващата прегръдка на изумруденозеленото антигравитационно силово поле.

Небесният пътешественик не е сам.

Скрит в магнитната диря и в предпазната опашка на сферичния предмет, се намира и друг кораб — по-малък и лъскав. Изтъненият му корпус с формата на кама е направен от искрящи, златисти, слънчеви плоскости.

Криволичеща през измеренията на пространството и времето, космическата магистрала отвежда пътешествениците в район от галактиката, намиращ се до вътрешния край на рамото на Орион. Отпред се появява слънчева система, състояща се от девет планети и една-единствена, жълто-бяла звезда.

Огромният кораб от иридий се насочва към гравитационното поле на звездата и бързо се приближава до целта си — Венера, втората планета от Слънцето, свят на непоносима жега, забулен с балдахин от гъсти киселинни облаци и въглероден двуокис.

По-малкият кораб излиза напред и разкрива присъствието си на врага.

Корабът от иридий незабавно променя курса си, увеличава скоростта и прониква в гравитационното притегляне на третата планета в системата — син свят с токсична атмосфера от кислород.

От подобната на перка антена, издигаща се от носа му, по-малкият кораб изхвърля нажежен до бяло енергиен заряд, който се стрелва в йонния поток на електромагнитната опашка на сферата, досущ мълния, спускаща се по метален кабел.

Зарядът пламва като зора върху корпуса от иридий. Електрическият взрив предизвиква късо съединение в двигателната система на кораба и го отклонява от курса му. След няколко минути увредената маса е сграбчена в смъртоносната прегръдка на гравитационното поле на синята планета.

Ракетата с размерите на астероид неконтролируемо се устремява към Земята.

Като издава свръхзвуков гръм, сферата от иридий навлиза във враждебната атмосфера. Корпусът се напуква и се осейва с дупки и после блясва за миг като ослепително ярко огнено кълбо и пада в едно плитко тропическо море. Водата не забавя сферата и тя стига до дъното за част от секундата. В един сюрреалистичен миг цилиндричният океан се разплисква.

Небесното тяло се взривява с ослепителен бял блясък, като освобождава сто милиона мегатона енергия.

Гръмовната експлозия разтърсва цялата планета и повишава температурата до трийсет и две хиляди градуса по Фаренхайт — повече, отколкото на повърхността на Слънцето. Едновременно с това се запалват две газообразни огнени кълба. Първото, облак от прах, горещи камъни и иридий, излиза от разпадналия се корпус на кораба, последвано от облаци пара под високо налягане и въглероден двуокис. Газовете, изпуснати в морето и коритото му от варовик, се изпаряват.

Камъните и свръхнагретите газове се надигат в опустошената атмосфера, привлечени нагоре от вакуума, създаден от падането на сферата. Морето се набраздява от огромни вълни, предизвикващи чудовищно цунами, високи деветдесет метра, които се отправят към сушата.

Южното крайбрежие на Северна Америка

Глутницата велосираптори безшумно обкръжава жертвата си — десетметров коритозавър. Усетило опасността, влечугото с патешка човка разперва великолепния си гребен с формата на ветрило, подушва влажния въздух и долавя миризмата на глутницата. После надава предупредителен вой към останалите от стадото и хуква през гората към морето.

Неочаквано силен блясък заслепява и зашеметява бягащия коритозавър. Влечугото се олюлява и разтърсва голямата си глава. От храсталаците изскачат два велосираптора и препречват пътя му. Другите от глутницата се нахвърлят върху коритозавъра и разкъсват плътта му със смъртоносните си сърповидни нокти. Единият го захапва за гърлото. Раненото влечуго се задушава и се задавя в собствената си кръв; друг велосираптор захапва плоската му муцуна, забива нокти в очите му и го поваля на земята.

Всичко свършва само за минути. Хищниците ръмжат, тракат със зъби и разкъсват още потрепващата плячка. Заети с убийството, велосирапторите не обръщат внимание на треперещата земя под краката си и на приближаващия се тътен.