Стив Олтън - Денят на змията

Здесь есть возможность читать онлайн «Стив Олтън - Денят на змията» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Денят на змията: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Денят на змията»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Преди шейсет и пет милиона години на Земята пада астероид, който унищожава динозаврите и необратимо променя еволюцията на живота на нашата планета.
Но предметът не е астероид…
В продължение на трийсет и две години археологът Джулиъс Гейбриъл изследва календара на маите и предсказва, че човечеството ще загине в деня на зимното слънцестоене. Джулиъс е убеден, че Голямата пирамида в Гиза, Стоунхендж, рисунките на платото Наска, руините в Ангкор Ват и в Теотихуакан и пирамидата на Кукулкан на полуостров Юкатан — мястото, където е паднал астероидът — са части от
, свързана със спасението на нашия вид. Както е правила в продължение на хиляди години, сянката на змия се появява на северната фасада на пирамидата на Кукулкан… После, когато планетите започват да се подреждат в уникална конфигурация, до Земята достига космически сигнал, който активира останките на предмета, заровен на дъното на Мексиканския залив.
Настъпва Денят на есенното равноденствие.
Денят на змията.
Денят на Страшния съд…

Денят на змията — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Денят на змията», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той се усмихна малко насила и протегна ръка.

— Антъни Фолета, новият директор на клиниката. — Гласът му беше плътен и дрезгав.

— Какво се е случило с доктор Райнике?

— Личен проблем. Съпругът й се разболял от рак и тя решила да се пенсионира по-рано. Каза ми да ви очаквам. Ако не възразявате, аз ще ви ръководя.

— Нямам възражения.

— Хубаво.

Той се обърна и тръгна по коридора. Доминик го последва.

— Откога работите тук, доктор Фолета?

— От десет дни. Преместиха ме от държавната психиатрична клиника в Масачузетс.

Стигнаха до пазача на първия пост на охраната.

— Дайте му документите си.

Доминик му ги даде и получи пропуск.

— Засега използвайте пропуска — рече Фолета. — Връщайте го, когато излизате. До края на седмицата ще ви извадим кодирана карта.

Доминик закачи пропуска на ревера си и тръгна след доктор Фолета към асансьора.

Той протегна три пръста към камерата над главите им. Вратите се затвориха.

— Били ли сте тук? Познавате ли обстановката?

— Не. С доктор Райнике разговаряхме само по телефона.

— Клиниката е на седем етажа. На първия се намират администрацията и главната охрана. Те контролират асансьорите за персонала и пациентите. На второто ниво има малко отделение за възрастни и безнадеждно болни. На третия етаж е трапезарията и помещенията за почивка на персонала. На четвъртия, петия, шестия и седмия са стаите на пациентите. — Фолета се ухили. — Доктор Блакуел ги нарича „клиенти“. Интересен евфемизъм, като се има предвид, че ги водим тук с белезници.

Слязоха от асансьора, минаха през поста на охраната и тръгнаха по къс коридор, отрупан с кашони, натъпкани с медицински картони, дипломи в рамки и лични вещи.

— Извинявайте за бъркотията, но още не съм се настанил.

Фолета махна клавиатурата на компютъра от един стол и направи знак на Доминик да седне, после се настани зад бюрото си, облегна се назад на кожения стол, за да освободи място на корема си, и отвори досието й.

— Хм. Защитили сте магистърска степен в университета във Флорида. Ходехте ли на футболни мачове?

— Не много често. Но вие изглеждате така, сякаш навремето сте играли футбол.

Това беше добър ход. Херувимското лице на Фолета засия.

— Да. Щях да стана голяма звезда, ако не си бях счупил коляното.

— Какво ви накара да решите да се занимавате с психиатрия?

— Имам по-голям брат, който страдаше от патологично обсебване. Имаше неприятности с властите. Психиатърът му бе завършил университета в Делауер и беше голям футболен запалянко. Водех го в съблекалнята след мачовете. Когато си счупих коляното, той използва връзките си, за да уча в университета. — Фолета се наведе напред. — Но да поговорим за вас. Любопитен съм. Има няколко други клиники по-близо до университета на Флорида от нашата. Какво ви доведе тук?

Доминик се прокашля.

— Родителите ми живеят на остров Санибел, само на два часа път от Маями. Не си ходя често вкъщи.

Фолета прокара показалец по първите страници на личното й досие.

— Тук пише, че сте от Гватемала.

— Да.

— И как се озовахте във Флорида?

— Истинските ми родители починаха, когато бях шестгодишна. Отидох да живея при един братовчед в Тампа.

— Но не сте живели там дълго?

— Важно ли е това?

Фолета вдигна глава. Очите му вече не бяха сънени.

— Не обичам изненадите, стажант Васкес. Преди да назнача стажанти, искам да опозная психиката им. Повечето пациенти не ни създават проблеми, но е важно да не забравяме, че имаме работа с някои, склонни към насилие. Безопасността е приоритет за мен. Какво се случи в Тампа? Защо после сте отишли при осиновители?

— Достатъчно е да кажа, че нещата с братовчед ми не вървяха.

— Изнасили ли ви?

Доминик бе стъписана от прямотата му.

— Щом трябва да знаете, да. Тогава бях едва десетгодишна.

— Грижи ли се за вас психиатър?

Тя се вторачи в него и си помисли: „Спокойно. Той те изпитва“.

— Да, докато станах на седемнайсет.

— Неприятно ли ви е да говорим за това?

— Всичко свърши отдавна. Сигурна съм, че повлия върху избора ми на професия, ако за това намеквате.

— И върху интересите ви. Тук пише, че имате черен пояс втори дан по таекуондо. Прилагали ли сте уменията си?

— Само на състезания.

Клепачите му се отвориха широко и сините му очи се втренчиха в нея.

— Кажете ми, стажант Васкес, представяте ли си лицето на братовчед си, когато ритате опонентите си?

— Понякога. — Доминик отметна кичур коса от лицето си. — А вие кого си представяхте, че ритате, когато играехте футбол?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Денят на змията»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Денят на змията» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Денят на змията»

Обсуждение, отзывы о книге «Денят на змията» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x