Стив Олтън - Денят на змията

— Защо?

— За да проведат съвместно мирно ядрено учение в отговор на последните експерименти с противоракетния ни щит.

— Грозни си придава важност. Още е ядосан, че Международният валутен фонд не му даде заема от двайсет милиарда долара.

— Какъвто и да е мотивът му, той успява да предизвика ядрена параноя в Азия.

— Марк, днес следобед ще се събира Съветът по националната сигурност, затова знам, че не си ме повикал само за да обсъждаме международното положение.

Малър кимна и допи третата си чаша кафе за сутринта.

— Джеб реши да се откаже от кандидатурата за вицепрезидент. Не ме питай защо. Да го наречем „по лични причини“.

Сърцето на Борджия пропусна един удар.

— Но изборите са след по-малко от два месеца…

— Вече проведох неофициална среща с представители на партията ни. Номинирани сте ти и Инис Чейни.

— Говори ли с него?

— Не. Реших, че ти трябва да го научиш пръв.

Борджия нервно се усмихна.

— Сенатор Чейни е добър човек, но не може да се сравни с мен, когато става дума за външна политика. Пък и семейството ми още има влияние…

— Не толкова голямо, колкото си мислиш. Проучванията на общественото мнение показват, че повечето американци не се интересуват от усилената военна подготовка на Китай. И възприемат противоракетния щит като край на заплахата от ядрена война.

— Добре, ще го кажа направо. Наистина ли Националният комитет на републиканската партия мисли, че страната е готова за чернокож президент?

— Изборите ще са трудни. Знаеш какво направи Либърман за Гор. Чейни ще ни осигури подкрепата на Пенсилвания и южните щати. Успокой се, Пиер. До трийсет-четирийсет и пет дни няма да бъде взето решение.

— Умен ход. Ще дадем на пресата по-малко време да ни разкъса.

— Имаш ли някакви тайни, за които трябва да се притесняваме?

— Убеден съм, че хората ти вече ме проверяват. А Чейни има ли някакви уязвими места?

— Проучванията показват, че популярността му се простира отвъд границите на партията и расата. Той е реалист. Хората му вярват повече, отколкото на Колин Пауъл.

— Не бъркай доверието с уменията. Проучванията показват и че американците са загрижени за рухналата икономика на Русия и как това ще се отрази на европейския пазар.

— Успокой се, Пиер. За четирийсет и пет дни може да се случат много неща.

— Съжалявам. Голяма чест е, че си се сетил за мен. По-добре да тръгвам. Имам среща с генерал Фекондо преди съвещанието следобед.

Борджия тръгна към вратата, но се обърна.

— Ще ми дадеш ли някакъв съвет, Марк?

Президентът въздъхна.

— Не знам. Хайди спомена нещо на закуска. Мислил ли си да замениш превръзката с изкуствено око?

Доминик излезе от клиниката. Лятното слънце опари лицето й. В заплашително надвисналото небе блесна далечна светкавица. Тя премести подвързания в кожа дневник от лявата в дясната си ръка и отвори вратата на новата си черна кола „Пронто Спайдър“ — предварителен подарък по случай дипломирането й от Едит и Из. Сложи дневника на седалката до себе си и закопча предпазния колан.

Облегна глава назад и видя как първите капки дъжд плиснаха по капака.

Нагласи климатичната инсталация, после включи дигиталния компактдиск плейър. Изкара колата от паркинга и подкара към дома си.

Не беше лесно да убеди доктор Фолета да й даде дневника на Джулиъс Гейбриъл. Отначало той възрази, че работата на покойния археолог била финансирана от университетите в Харвард и Кеймбридж и трябвало да получи писмено разрешение оттам, за да й даде изследванията му. Доминик заяви, че дневникът й трябва не само за да върши работата си добре, но и за да спечели доверието на Майкъл Гейбриъл. Фолета цял следобед звъня по телефона в Харвард и Кеймбридж, откъдето потвърдиха, че дневникът представлява по-скоро мемоари, отколкото научен документ, и Доминик може да го използва, стига да не публикува информация. Накрая Фолета отстъпи и й даде една дебела папка, но я накара да подпише декларация от четири страници, че няма да оповести съдържанието.

Дъждът бе спрял. Доминик вкара колата в гаража, угаси двигателя и се вторачи в призрачното изображение, което се появи на предното стъкло. Картината от инфрачервената камера, монтирана на радиатора на колата, показваше, че в гаража няма никого.

Тя се усмихна на параноята си, после се качи със стария асансьор на петия етаж.

Апартаментът на осиновителите й беше последният вдясно в коридора. Тя вкара кода на охранителната система и вратата се отвори. Отвори се и съседната врата.