Стив Олтън - Денят на змията

Маите са наследили календара си от прадедите си олмеките — загадъчен народ, чийто произход датира от три хиляди години. За миг си представете, че живеете преди хиляди години. Тогава не е имало телевизия, радио, телефони и часовници и задачата ви е да начертаете карта на звездите, за да определите периода, равняващ се на орбитата на някоя от планетите. И неизвестно как олмеките, без да притежават точни измервателни уреди, са изчислили, че слънчевата година има 365,2420 дни. Грешката е още по-малка — минус 0,0002 от деня.

Позволете ми да повторя това, за да разберете последиците. Древният календар на маите е по-точен с една десетхилядна част от календара, който използваме днес.

Има и още нещо. Слънчевият календар на маите е само една част от система от три календара. Вторият, така нареченият „церемониален календар“, се състои от двайсет месеца от тринайсет дни. Третата част, „календарът на Венера“ или „Дългото летоброене“, се основава на орбитата на планетата Венера. Съчетавайки трите календара в един, маите са предсказали небесни явления, които ще се случат след големи периоди — не само след хиляди, но и след милиони години. Надписът на един древен паметник в Централна Америка се отнася до период, датиращ отпреди четиристотин милиона години.

Изумени ли сте?

Маите вярвали във Великите цикли — периоди, регистриращи писмените сведения за сътворения и унищожения на света. В календара им са отбелязани петте Велики цикъла или Слънца на Земята. Настоящият и последен цикъл е започнал на „4 ахау 8 кумху“ или 13 август 3114 г.пр.Хр. — дата, която маите смятали за рождена на планетата Венера. Предсказано е, че последният Велик цикъл ще свърши с гибелта на човечеството на „4 ахау 3 канкин“ или 21 декември 2012 година, денят на зимното слънцестоене.

Денят на мъртвите.

Доколко са били убедени маите, че това предсказание е вярно? След смъртта на великия им учител Кукулкан маите започнали да практикуват варварски ритуали, включващи жертвоприношения на хора и изтръгване на сърцата на хиляди мъже, жени и деца.

Крайното жертвоприношение — всичко, за да се предотврати краят на човечеството.

Не искам от вас да търсите екзотични церове, за да загърбите предразсъдъците си. Онова, което не знаеш, не може да те засегне. Онова, което отказваш да видиш, може да те убие. Заобикалят ни загадки, чийто произход не можем да проумеем, а трябва! Пирамидите в Гиза и Теотихуакан, храмовете в Ангкор в Камбоджа, Стоунхендж, невероятното послание, издълбано в пустинята Наска, и най-вече пирамидата на Кукулкан в Чичен Ица — всички тези древни места и великолепни, необясними чудеса не са били предназначени за туристически атракции, а са парчета от една-единствена уникална, озадачаваща мозайка, която може да предотврати гибелта на нашия вид.

Жизненият ми път е към края си. Оставям мемоарите си, свидетелствата за потресаващите доказателства, които съм събрал за три десетилетия, на сина ми Майкъл и на всички онези, които ще довършат работата ми. Докато ви представям доказателствата така, както попаднах на тях, ще се опитам и да обрисувам историческите данни за събитията във времето в хронологична последователност.

Не изпитвам задоволство, че съм прав. Моля се на Бога да греша.

Но за съжаление, не греша…

Откъс от дневника на проф. Джулиъс Гейбриъл

Справка каталог 1969–70 г. стр. 12–28

11 септември 2012 г.

Маями, Флорида

Майкъл Гейбриъл сънуваше. Отново лежеше на пода в аудиторията. Главата на баща му беше отпусната на гърдите му. Чакаха линейката. Джулиъс му направи знак да се наведе, за да прошепне една тайна, която бе пазил, откакто преди единайсет години съпругата му почина.

— Майкъл, камъкът в средата…

— Не говори, татко. Линейката идва.

— Слушай, Майкъл! Камъкът в средата, маркерът на игрището… Преместих го.

— Не разбирам. Какъв камък?

— Чичен Ица.

Очите на баща му се изцъклиха и тялото му се отпусна на гърдите на Майкъл.

— Татко… Татко!

Мик се събуди. Тялото му беше обляно в пот.

Доминик махна за поздрав на секретарката и продължи към главния пост на охраната. Червенокосият мустакат пазач й се усмихна. Зъбите му бяха пожълтели.

— Добро утро, слънчице. Аз съм Реймънд и се обзалагам, че ти си новата стажантка.

— Доминик Васкес. — Тя стисна мазолестата му ръка и забеляза капките пот на кожата му.