Стив Олтън - Денят на змията

Доминик последва пазача и влезе в средния от трите коридора в северното крило. Фоайето беше безлюдно.

Джейсън спря пред стая 714 и каза по вътрешния телефон:

— Пациент, остани на леглото си, за да мога да те виждам. — После отключи вратата и даде на Доминик предавател с формата на писалка. — Ако се нуждаете от мен, натиснете два пъти това копче. И внимавайте. Не му позволявайте да се приближава до вас.

— Благодаря — каза тя и влезе в стаята.

Помещението беше три на три и половина метра. Нямаше прозорци. Желязното легло беше завинтено за пода. До него имаше бюро. В ъгъла вдясно бяха монтирани мивка и метална тоалетна чиния.

Леглото беше оправено, а стаята — безупречно чиста. Майкъл Гейбриъл седеше на ръба на тънкия дюшек. Той стана и поздрави Доминик със сърдечна усмивка.

— Добро утро, Доминик. Разбрах, че доктор Фолета още не е дошъл. Какъв късмет.

— Как разбра?

— Защото ще говорим в стаята ми, а не в изолатора. Моля те, седни на леглото. Аз ще седна на пода. Освен ако не предпочиташ тоалетната чиния.

Тя отвърна на усмивката му и седна на ръба на леглото. Мик се облегна на стената вляво от нея. Черните му очи блестяха.

Без да губи време, той започна да я разпитва.

— Е, как минаха почивните ти дни? Прочете ли дневника на баща ми?

— Съжалявам. Прочетох само първите страници. Но успях да стигна до края на изследването на Розенхан.

— Да бъдеш нормален в ненормално място. И какво мислиш?

— Смятам, че е интересно, макар и малко шокиращо. Персоналът му явно е прекарал страхотно, докато е избирал обекти от пациентите. Защо ме накара да го прочета?

— А ти защо мислиш?

— Очевидно искаш да се замисля върху вероятността, че не си луд.

— Очевидно. Хайде да поиграем на една игра. Да си представим, че времето се е върнало назад с единайсет години и ти си Майкъл Гейбриъл, синът на Джулиъс Гейбриъл, който скоро ще бъде опозорен и ще умре. Стоиш зад кулисите на сцената в Харвардския университет и слушаш как баща ти изнася лекция за дългогодишните си изследвания пред някои от най-големите светила на научната общност. Сърцето ти бие като обезумяло, защото си работил рамо до рамо с баща си от деня, в който си се родил, и знаеш колко важна е лекцията не само за него, но и за бъдещето на човечеството. След десет минути виждаш, че дългогодишният враг на Джулиъс се качва на сцената и застава зад другата катедра. Пиер Борджия, богатият син на политическа династия, решава да оспори речта на баща ми. Оказва се, че всичко е нагласено лично от Борджия, за да предизвика баща ми да предприеме словесна атака, с цел да унищожи доверието в него. Най-малко десет-дванайсет души от присъстващите са замесени в гаврата. След десет минути гласът на Джулиъс не се чува от смеха на колегите му. — Мик замълча за миг, унесен в спомени. — Баща ми беше безкористен и гениален човек, който посвети живота си на търсене на истината. По средата на най-важната реч в живота му дългогодишният му труд, гордостта и целият му живот бяха съсипани и осквернени за една секунда. Представяш ли си какво е било унижението му?

— И какво стана после?

— Той залитна и падна в ръцете ми. Държеше се за гърдите. Имаше болно сърце. С последни сили ми прошепна няколко указания и после умря.

— И тогава ли нападна Борджия?

— Този мръсник още беше на катедрата и бълваше злоба. Въпреки онова, което съм сигурен, че са ти казали, аз не съм склонен към насилие… Но в онзи миг изпитах желание да натикам микрофона в гърлото му. Излязох на сцената. Светът около мен се движеше като на забавен каданс. Чувах само дишането си и виждах само Борджия, но все едно го гледах през тунел. А после той лежеше на пода и го удрях по главата с микрофона.

Доминик кръстоса крака, за да прикрие потреперването си.

— Кремираха баща ми без официално погребение. Борджия прекара следващите три седмици в частна клиника. Семейството му ръководеше предизборната му кампания за сенатор, режисирайки онова, което пресата нарече „безпрецедентна победа“. Аз гниех в затворническа килия. Нямах приятели, нито семейство, които да платят гаранцията ми, и чаках да ми предявят обвинение за нападение. Но Борджия имаше други идеи. Като използва политическото влияние на семейството си, той манипулира съдебната система и сключи сделка с прокурора и служебно назначения ми адвокат. И ме обявиха за луд. Съдията ме изпрати в неугледна психиатрична клиника в Масачузетс — място, където Борджия да ме държи под око.