Стив Олтън - Денят на змията

— Казваш, че това присъствие е зло. Откъде знаеш?

— Знам.

— Не ми даваш много информация. И не бих нарекла доказателство календара на маите…

— Календарът е само върхът на айсберга. На тази планета има необикновени и необясними ориентири, астрономически подредени чудеса, които са части от огромна мозайка. И най-големите скептици на света не отричат съществуването им. Пирамидите и Чичен Ица. Храмовете в Ангкор Ват и Теотихуакан, Стоунхендж, картите на Пири Рейс и рисунките в пустинята Наска. Били са необходими десетилетия усилен труд да се направят тези древни чудеса. Методологията все още е загадка за нас. Баща ми откри общ замисъл във всички тях — същият, с който е създаден календарът на маите. Още по-важен е фактът, че всеки от тези ориентири е свързан с обща цел, смисълът на която е бил забравен през вековете.

— И каква е целта?

— Спасението на човечеството.

„Фолета има право. Мик наистина вярва в това.“

— Нека да изясним нещата. Баща ти е вярвал, че всяко от тези древни места е направено, за да спаси човечеството. Как може да ни спаси една пирамида или няколко рисунки в пустинята? И от какво? От злото присъствие?

Очите му сякаш пронизваха душата й.

— От нещо много по-лошо, което ще дойде да унищожи човечеството в деня на декемврийското слънцестоене. Преди баща ми да умре, двамата бяхме близо до разкриването на загадката, но останаха няколко жизненоважни неизвестни. Жалко, че старинните ръкописи на маите са били унищожени.

— Кой ги е унищожил?

Мик разочаровано поклати глава.

— Не знаеш ли историята на прадедите си? Създателят на календара на маите, великият учител Кукулкан, е оставил важна информация в древните предания на маите. Четиристотин години след смъртта му испанците превземат Юкатан. Кортес е бил белокож мъж с брада. Маите го помислили за Кукулкан, а ацтеките — за Кецалкоатъл. И двете цивилизации се предали и се оставили да ги завладеят, мислейки, че месията се е върнал, за да спаси човечеството. Католическите свещеници взели ръкописите. Сигурно много са се уплашили от онова, което са прочели, защото изгорили всичко… и са ни обрекли на смърт.

„Той се самонавива!“

— Не знам, Мик. Инструкциите за спасението на човечеството изглеждат твърде важни, за да бъдат поверени на група диваци в Централна Америка. Щом Кукулкан е бил толкова мъдър, защо не е оставил тази информация на друго място?

— Благодаря.

— За какво?

— Защото разсъждаваш. И използваш логика. Информацията наистина е била твърде важна, за да бъде оставена на уязвима култура като маите или която и да било друга древна култура. В пустинята Наска в Перу има визуално, символично послание, издълбано в пампата с прецизни, дълги сто и двайсет метра йероглифи. Бяхме близо до изтълкуване на посланието, когато баща ми почина.

Доминик невинно погледна часовника си.

Мик скочи като котка и я сграбчи за раменете.

— Престани да се отнасяш към това като с част от изискванията за дипломирането ти и слушай какво ти говоря. Времето е лукс, който не можем да си позволим…

Доминик се взря в очите му.

— Пусни ме, Мик!

— Попита дали вярвам, че след четири месеца човечеството ще загине. Отговорът ми е „да“, освен ако не довърша работата на баща ми. В противен случай всички ще умрем.

Доминик натисна два пъти копчето на предавателя в писалката. Сърцето й биеше като обезумяло, съзнанието й беше изпълнено със страх.

— Моля те, Доминик, трябва да ме измъкнеш от тази клиника преди деня на есенното равноденствие.

— Защо?

— Равноденствието е само след две седмици. Настъпването му ще бъде известено на всяко място, което споменах. Пирамидата на Кукулкан в Чичен Ица ще отбележи събитието със спускането на сянката на змията по северната си фасада. В същия момент Земята ще се придвижи в уникална галактическа конфигурация. В средата на тъмната ивица в Млечния път ще започне да се отваря портал и ще настъпи началото на края…

„Глупости!“

— Не съм побъркан, Доминик. Искам да ме приемеш сериозно…

— Пусни ме. Боли.

— Извинявай… — Той я пусна. — Изслушай ме. Много е важно. Баща ми вярваше, че все още има шанс злото да бъде спряно. Нуждая се от помощта ти. Трябва да ме измъкнеш оттук преди равноденствието…

Марвис дотича и напръска лицето му със сълзотворен спрей.

— Не! Не, не, не…

Доминик блъсна пазача и избяга навън.

Марвис заключи стая 714 и изведе Доминик от коридора.

Мик продължи да удря по вратата и да я вика.