Стив Олтън - Денят на змията

И после се молете за себе си.

Казват, че страхът от смъртта е по-страшен от самата смърт. Предполагам, че да станеш свидетел на смъртта на любим човек, е още по-лошо. Да видя с очите си как животът на съпругата ми свършва и да усетя как тялото й изстива в ръцете ми, беше твърде много за сърцето ми. Понякога наистина съм благодарен, че умирам, защото не мога да си представя мъката, която ще изпитам, като гледам страданията на хората по време на предстоящото загиване на планетата.

Към онези, които ще се присмеят на думите ми, искам да отправя едно предупреждение — денят на разчистване на сметките наближава и невежеството няма да направи нищо, за да промени изхода.

Днес седя зад кулисите в Харвард и подреждам тези откъси, докато чакам реда си на трибуната. Най-голямото ми притеснение е, че егото на колегите ми може да се окаже твърде голямо, за да им позволи да ме изслушат без предразсъдъци. Ако ми дадат шанс да представя фактите, знам, че мога да се обърна към тях като към учени. Но ако ми се присмеят, опасявам се, че всичко е свършено.

Страх. Не се съмнявам в мотивационния ефект на емоциите върху мен. Но не страхът ме накара да тръгна на пътешествие в онзи съдбовен ден през май 1969 година, а желанието да търся слава и богатство. Тогава бях млад и се мислех за безсмъртен, и току-що бях завършил с отличие докторска степен в университета в Кеймбридж. Докато колегите ми бяха заети да протестират срещу войната във Виетнам, правеха любов и се бореха за равенство, аз потеглих с наследството от баща ми и с двама колеги археолози — бившият ми най-добър приятел Пиер Борджия и поразително красивата Мария Розен. Целта ни беше да разкрием великата загадка около календара на маите и предсказанието за гибел на човечеството отпреди две хиляди и петстотин години.

Не сте ли чували за предсказанието в календара на маите? Не съм изненадан. В днешното напрегнато съвремие кой има време да се тревожи за предсказание за смърт, отправено от някаква древна цивилизация от Централна Америка?

След единайсет години, когато вие и любимите ви хора се гърчите на земята, опитвате се да поемете последна глътка въздух и животът ви минава пред очите ви като на филмова лента, може би ще се разкайвате, че не сте намерили време.

Ще ви кажа дори датата на смъртта ви — двайсет и първи декември 2012 година.

Ето, предупредени сте официално. И сега можете да действате или да заровите глави в пясъците на невежеството като останалите ми учени колеги.

Разбира се, за разумните човешки същества е лесно да отхвърлят предсказанието за Деня на Страшния съд в календара на маите като суеверни глупости. Още си спомням реакцията на професора ми, когато научи върху какво възнамерявам да се съсредоточа. „Губиш си времето, Джулиъс. Маите са били езичници, диваци, обитаващи джунглите, и не са вярвали в човешката саможертва. Те дори не са познавали колелото, за бога…“

Професорът ми имаше право и същевременно грешеше и това е парадокс, защото древните маи наистина не са разбирали значението на колелото, но са успели да придобият изумителни познания по астрономия, архитектура и математика, които в много отношения съперничат и дори превъзхождат съвременните. Или, с прости думи, маите са приличали на четиригодишно дете, което усъвършенства „Лунната соната“ на Бетховен на пиано, но не може да изсвири „Котешкия марш“.

Убеден съм, че ви е трудно да го повярвате. Повечето самопровъзгласили се „светила“ на науката не го вярват. И точно това ме накара да предприема пътешествието. Да пренебрегна богатството на знания в календара на маите заради невъобразимото предсказание за Деня на Страшния съд, би било престъпление, все едно да отхвърля теорията на относителността, защото някога Айнщайн е работел като чиновник.

Какво представлява календарът на маите?

Кратко обяснение:

Ако ви помоля да обясните функцията на календара, първата ви реакция вероятно ще бъде да го опишете като средство за спазване на седмичните или месечните ви ангажименти. Нека да излезем отвъд този ограничен обхват и да видим какво всъщност представлява календарът — метод за определяне, колкото е възможно по-точно, на годишната обиколка на Земята около Слънцето.

Съвременният календар е бил въведен в Европа през 1582 година. Основавал се е на Григорианския календар, според който Земята се завърта около Слънцето за 365,25 дни. Това съдържа съвсем малка грешка — плюс 0,0003 от деня на година — и е доста забележително за учените от XVI век.