Стив Олтън - Денят на змията

— Твърде вероятно е, капитане, макар че според онова, което току-що ни разказа доктор Розен, изглежда, извънземната животоподдържаща система никога не е преставала да работи. Капсулата, за която спомена доктор Розен, трябва да е продължила да функционира, поддържайки живота на съществото в някакъв вид защитен статус.

— И космическият сигнал го е активирал — довърши мисълта му Мик.

Чейни го погледна подозрително.

— Откъде знаете толкова много за това извънземно същество?

На вратата се потропа и в стаята влезе помощник-капитанът Къртис Брод.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, капитане, но трябва да говоря с вас насаме.

Лус стана и двамата излязоха.

— Доктор Розен, твърдите, че онова същество ще унищожи света на двайсет и първи декември. Откъде знаете това?

— Както вече казах, доктор Тепърман, съществото общува с мен. Намеренията му не бяха изказани с думи, но бяха съвсем ясни.

— Съществото ли ви предаде по телепатичен път датата двайсет и първи декември?

— Не. — Мик протегна ръка към бележките на капитана, прегледа ги и небрежно махна щипката от листата. — Цял живот съм изследвал предсказанието на маите, както и пет-шест древни паметници, намиращи се на различни места по планетата, които свързват присъствието на злото с края на света. Датата двайсет и първи декември фигурира в календара на маите. На този ден човечеството ще бъде заличено от лицето на Земята. Преди да ми се изсмеете, трябва да знаете, че календарът е точно астрономическо средство…

Чейни потърка очи. Търпението му се изчерпваше.

— Не говорите като биолог, докторе, а предсказанието на маите никак не е забавно. На петролната платформа загинаха много хора и аз искам да знам какво ги е убило.

— Вече ви казах. — Мик незабелязано пъхна щипката в колана си.

— И как влязохте в извънземния кораб?

— На около километър и половина от централния тунел има двайсет и три дупки, наредени в съвършен кръг в морското дъно. Спътничката ми и аз насочихме подводницата към една от дупките. Всмука ни огромна турбина, която…

— Турбина! — Тепърман отново повдигна вежди в недоумение. — Невероятно. Каква е функцията на турбината?

— Предполагам, че служи за вентилация. Миниподводницата се заклещи в перките. И когато роторите заработиха, за да изтеглят водата от камерата, бяхме изхвърлени в морето.

Капитан Лус се върна в стаята. Изражението му беше иронично.

— Вицепрезидент Чейни, имаме проблем, който обяснява много неща. Оказва се, че доктор Розен не е такъв, за какъвто се представя. Истинското му име е Майкъл Гейбриъл и миналата седмица е избягал от психиатрична клиника в Маями.

Чейни и Марвин погледнаха насмешливо Мик, но той твърдо се взря в очите на вицепрезидента.

— Не съм психичноболен. Излъгах за самоличността си, защото полицията ме преследва, но не съм луд.

Капитан Лус показа факса, който държеше в ръката си.

— Тук пише, че единайсет години сте били в клиниката след инцидент с Пиер Борджия.

Чейни отвори широко очи.

— Държавният секретар Борджия?

— Борджия обиди баща ми и го унижи пред колегите му. Не можах да се сдържа. Борджия манипулира съдебната система. Вместо да излежа присъда за нападение, той направи така, че да ме изпратят в психиатрична клиника.

Капитан Лус даде факса на Чейни.

— Бащата на Мик е Джулиъс Гейбриъл.

— Археологът? — изненада се Марвин.

Капитанът се изсмя подигравателно.

— По-скоро шарлатанинът, който се опита да убеди научната общност, че човечеството ще бъде унищожено. Спомням си, че четох за този случай. Вестта за смъртта му беше на корицата на „Таймс“.

— Какъвто бащата, такъв и синът — отбеляза Чейни.

— Може би е имал право — измънка Марвин.

Лицето на капитана се зачерви.

— Джулиъс Гейбриъл беше луд, доктор Тепърман, и според мен крушата не е паднала по-далеч от дървото. Този човек изгуби достатъчно от времето ни.

Мик стана. Не можеше да сдържа гнева си.

— Всичко, което ви казах, е истина…

— Защо не зарежете тази игра, Гейбриъл? В миниподводницата намерихме дневника на баща ви. Целта на историята ви е да убедите нас и останалия свят, че абсурдните теории на баща ви са истина.

Капитанът отвори вратата.

В стаята влязоха двама въоръжени пазачи.

— Господин вицепрезидент, ако нямате повече въпроси към този човек, имам заповед да го хвърля в карцера.

— От кого е заповедта?

— От държавния секретар Борджия, сър. Той пътува насам.