Стив Олтън - Денят на змията

— Колко по-голяма?

— Ще ви дам пример — отговори Мартинес. — Атомната бомба, пусната над Хирошима, създава количество енергия, равно на петнайсет килотона или петнайсет хиляди тона динамит. Температурите в центъра на експлозията стигат до седем хиляди градуса, при скорост на вятъра хиляда и шестстотин километра в час. Повечето хора в радиус от километър и половина са умрели. Съвременният вариант на водородната бомба е с еквивалент от двайсет до петдесет мегатона или петдесет милиона тона динамит, колкото две-три хиляди бомби като хвърлената над Хирошима. Бомбата, основаваща се на чист синтез, причинява още по-големи поражения. Една такава малка бомба от два килотона има същия ефект като трийсетмегатонна водородна бомба. С други думи, един тон динамит, получен при чистия синтез, се равнява на петнайсет милиона тона динамит, произведен от една водородна бомба. Ако искате да унищожите територия от сто и седемдесет хиляди квадратни километра, ключът за успеха е чистият термоядрен синтез.

Въпреки климатичната инсталация Барбара усети, че се изпоти.

— И смятате, че някоя чужда сила е успяла да направи такова оръжие?

Мартинес и Тейбър се спогледаха.

— Какво? Говорете.

Тейбър се почеса по носа.

— Още не е официално доказано, че може да бъде разработено оръжие от това ново поколение, госпожо посланик, но Съединените щати и Франция полагат усилия повече от десетилетие.

Доктор Мартинес я погледна в очите.

— Както казах, нищо от това не би трябвало да ви шокира. Учените от години протестират и оспорват морала и законността на тези изследвания. Това е нарушение на договора за забрана на опитите с ядрено оръжие.

— Чакай малко, Марти — каза Тейбър. — И двамата знаем, че в договора не се споменава за чист термоядрен синтез.

— Защо, по дяволите? — попита Бекър.

— Пролука в закона, на която не е било обърнато внимание, предимно защото никоя държава не е обявила официално намерението си да прави такива оръжия.

— Мислите ли, че французите биха продали технологията на австралийците?

— Ние не сме политици, госпожо посланик — заяви Тейбър. — Може да са руснаците или дори САЩ.

Мартинес кимна.

— Съединените щати знаят повече за тези намерения. Полевият експеримент на това оръжие в Австралия кара всички да гадаят.

Барбара поклати глава.

— Господа, отивам в гнездото на осите. И петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност изпращат делегати. Всеки ще обвинява другия.

Мартинес облегна глава назад и затвори очи.

— Още не проумявате значението на всичко това, нали, госпожо посланик? Термоядрената бомба, основаваща се на чист синтез, е оръжието на Деня на Страшния съд. Преди всичко, на никоя страна, включително на Съединените щати, не трябва да се позволява да извършва експерименти с такова оръжие. Няма значение коя страна ще го направи първа. Оръжието може да унищожи всички ни.

Колесникът докосна пистата и самолетът се придвижи към очакващия го „Сикорски С-70Б-2 Сийхоук“.

Посрещна ги висок мъж в черен неопренов костюм.

— Госпожо посланик, аз съм Карл Брант от Австралийската организация за екологично наблюдение. Приятно ми е да се запознаем. Извинете, че съм облечен така, но защитните облекла, които след малко ще си сложим, са много неудобни. Предполагам, че господата са от Съвета за сигурността към Обединените нации?

Тейбър и Мартинес се представиха.

— Много добре. Вижте какво, не желая да ви карам да бързате, но Паларбор е на два часа път и бих искал да пътувам по светло.

— Къде са другите членове на Съвета за сигурност?

— Вече чакат в хеликоптера.

Мексиканският залив

Мик коленичи до стоманената врата на килията и се опита да отвори ключалката с телената щипка, но тя се счупи и се заклещи в ключалката.

— По дяволите!

„Нищо не става. Не мога да се съсредоточа. Трябва да си почина, да поспя.“ Затвори очи, после отново ги отвори. „Не, не трябва да заспивам, а да се опитам да отключа. Борджия скоро ще бъде тук и…“

— Мик?

Гласът го стресна.

— Мик Гейбриъл, чуваш ли ме?

— Тепърман?

Вратата се отвори.

— Едва те намерих. Този кораб е огромен. — Той даде на Мик подвързания в кожа дневник. — Интересно четиво. Но баща ти имаше буйно въображение.

Мик погледна открехнатата врата.

— Знаеш ли, че познавах баща ти? Бях третокурсник в Кеймбридж през шейсетте. Джулиъс изнесе поредица от лекции на тема „Загадките на древния човек“. Помислих, че е гениален. Всъщност тъкмо неговите лекции ме накараха да стана екзобиолог.