Стив Олтън - Денят на змията

Сидни, Австралия

Свръхзвуковият самолет „Дасолт“ летеше със скорост две хиляди километра в час над Тихия океан. В пътническата кабина имаше осем места, но само три от тях бяха заети.

Посланик Барбара Бекър се събуди, протегна се и погледна часовника си. Самолетът вече се спускаше над Австралия. „Лос Анджелис-Сидни за седем часа и половина — помисли Барбара. — Не е зле.“ Стана и се приближи до двамата учени от Института за изследване на енергията и околната среда.

Едрият Стивън Тейбър се бе облегнал на прозореца и хъркаше, а колегата му доктор Марти Мартинес трескаво пишеше на лаптопа си.

— Извинете, докторе, но скоро ще кацнем, а искам да ви задам още няколко въпроса.

— Един момент, моля — отговори Мартинес и продължи да пише.

Бекър седна до него.

— Може би трябва да събудя приятеля ви…

— Буден съм — обади се Тейбър и се прозя.

Мартинес изключи компютъра.

— Задайте въпросите си, госпожо посланик.

— Както знаете, австралийското правителство е скандализирано. Твърдят, че сто и седемдесет хиляди квадратни километра земя са се изпарили по време на експлозията. Това е невероятно огромна територия. Въз основа на предварителната ви оценка от сателитните снимки, бихте ли казали, че инцидентът е причинен от природно явление, или е предизвикана от човека експлозия?

Мартинес сви рамене.

— Предпочитам да не изразявам мнение, докато не довършим изследванията.

— Разбирам, но…

— Госпожо посланик, господин Тейбър и аз сме представители на Съвета по сигурността на Обединените нации, а не на Съединените щати. Разбирам, че се е разразила разгорещена политическа битка, но предпочитам да не разсъждавам…

— Успокой се, Марти. — Тейбър се наведе напред. — Ще отговоря на въпроса ви, госпожо посланик. Първо, забравете, че става дума за природно бедствие. Не е било земетресение, нито изригване на вулкан. Според мен е било експлозия от експеримент с нов вид термоядрено оръжие и съм уплашен до смърт.

Мартинес поклати глава.

— Стивън, не можеш да си сигурен…

— Хайде, Марти, не го увъртай. И двамата подозираме едно и също. И без това всичко ще излезе наяве.

— Какво ще излезе наяве? Кажете, господа. Какво подозирате?

— Нещо, срещу което учените протестират през последното десетилетие. Ново поколение термоядрена бомба на основата на чист синтез.

— Съжалявам, но не съм учен. Какво означава чист синтез?

— Не съм изненадан, че не сте чували термина — каза Тейбър. — Неизвестно защо, тази тема винаги е успявала да убегне от вниманието на политиците. Има три вида ядрено оръжие — атомната бомба, водородната бомба и бомба с чист термоядрен синтез. При атомната бомба се използва ядреното делене — процесът на деленето на ядрото на атома на две или повече части. По принцип атомната бомба е сфера, пълна с електронно програмиран експлозив. В сферата има топка плутоний, голяма колкото грейпфрут, а в сърцевината й е устройството, което освобождава поток от неутрони. Когато експлозивът се взриви, плутоният се превръща в разтопена лава. Атомите се делят, предизвиквайки верижна реакция, която на свой ред освобождава огромни количества енергия. Ако говоря твърде бързо, кажете ми да спра.

— Продължавайте.

— Във водородната бомба уран-235 поглъща неутрон. Ядреното делене става, когато неутронът се разпада на две по-малки ядра, няколко неутрона и много енергия. Това довежда до повишаване на температурата и плътността, необходими за синтеза на деутерия и трития, които са изотопи на водорода и…

— Чакайте. По-бавно.

— Подробностите не са важни — каза Мартинес. — Трябва само да знаете, че термоядреният синтез и ядреното делене са различни неща. Ядреният синтез е реакцията, която се получава, когато два атома водород се комбинират или слеят и се образува атом хелий. При този процес, същият, който зарежда с енергия Слънцето, се освобождава много по-голямо количество енергия, отколкото при ядреното делене, и се предизвиква още по-силна експлозия.

Тейбър кимна.

— Ключовият фактор, който в крайна сметка определя силата на термоядреното оръжие, е как да се задейства експлозията. Новото поколение бомби, основаващо се на чист синтез, е много по-различно от атомните или водородните, защото не изисква задействащ механизъм, за да предизвика ядрен синтез. Това означава, че не е необходим плутоний или обогатен уран. Добрата новина е, че няма плутоний, следователно няма и радиоактивен разпад. А лошата е, че експлозивната сила на една относително малка бомба, основаваща се на чист синтез, би била много по-голяма и от най-модерната ни водородна бомба.