Стив Олтън - Денят на змията

Изчислено е, че за построяването на Теотихуакан е бил необходим трудът на двайсет хиляди души в продължение на четирийсет години. Но вниманието ни беше привлечено не от загадката около построяването, а около проектирането на града и очевидните прилики с архитектурния план на Гиза.

Както вече споменах, в Гиза има три най-важни пирамиди, ориентирани към звездите в пояса на Орион, а река Нил е огледален образ на тъмната ивица в Млечния път. В Теотихуакан също има три пирамиди, разположени в изумително подобна зашеметяваща формация, макар че ориентацията се различава със сто и осемдесет градуса. От единия до другия край на града минава Алеята на мъртвите — главната улица в комплекса. Също като река Нил в Гиза, Алеята представлява тъмната ивица в Млечния път.

За древните американски индианци тъмната ивица е била позната като Шибалба Би, Черния път, водещ към Шибалба, Подземния свят. Последните разкопки в Теотихуакан разкриха големи канали, прокопани под този път, които сега знаем, че са предназначени да събират дъждовната вода. Това показва, че Алеята на мъртвите може би съвсем не е път, а величествен космически отразяващ поток.

Приликите между Гиза и Теотихуакан не свършват дотук. Най-големият от трите храма в Теотихуакан се нарича Пирамидата на слънцето — четиристенна постройка, чиято основа 227,75 метра е само 3,75 метра по-къса от тази на Голямата пирамида в Гиза. Пирамидата на слънцето е най-голямата направена от човека постройка в Западното полукълбо, а Голямата пирамида в Гиза — в Източното. Освен това Пирамидата на слънцето сочи на запад, а Голямата пирамида е ориентирана на изток — интересен факт, който накара Мария да стигне до извода, че тези две огромни постройки са гигантски планетарни ориентири.

Измеренията на Голямата пирамида и на Пирамидата на слънцето ясно показват, че древните строители и на двете места са притежавали изумителни познания по математика и геометрия и са знаели стойността на числото пи. Обиколката на Пирамидата на слънцето е равна на височината й, умножена по 2 пи, а на Голямата пирамида — на два пъти височината й по 4 пи.

Податки кой е построил Теотихуакан могат да бъдат намерени в най-малката от тези постройки — Пирамидата на Кецалкоатъл. Храмът се намира в огромен квадратен двор, наречен Цитаделата, който може да побере сто хиляди души. Най-пищно украсената постройка от всички в Теотихуакан — Пирамидата на Кецалкоатъл — има множество скулптури и триизмерни фасади, изобразяващи една отличителна фигура — заплашителната Перната змия.

За толтеките и ацтеките Пернатата змия е символизирала великия белокож мъдрец Кецалкоатъл.

За пореден път присъствието на загадъчния брадат учител насочи търсенията ни към миналото.

След като напуснали Теотихуакан, толтеките и водачът им тръгнали на изток и се заселили в града на маите Чичен Ица. Там двете култури отново се слели в една и създали най-величествената и озадачаваща постройка в целия древен свят — пирамидата на Кукулкан.

И именно в Чичен Ица попаднахме на откритие, което не само промени съдбата на семейството ми, но и ни обрече завинаги да пътуваме.

Откъс от дневника на професор Джулиъс Гейбриъл, стр. 12–349

Справка каталог 1077–1981 г. стр. 12–349

Фотоалбум флопидиск 5

Име на файла: ЦЕНТРАЛНА АМЕРИКА, снимка от балон 176.

4 декември 2012 г.

На борда на американския ракетоносач „Бун“

Мексиканският залив

Държавният секретар Пиер Борджия слезе от хеликоптера. Посрещна го капитан Едмънд Лус.

— Добро утро, господин държавен секретар. Как пътувахте?

— Лошо. Пристигна ли директорът на психиатричната клиника в Маями?

— Да, преди двайсетина минути. Чака ви в стаята за инструктаж.

— Какви са последните новини за Гейбриъл?

— Още не сме сигурни как е могъл да избяга от карцера. Ключалката е пипана, но не е счупена. Предполагаме, че някой го е освободил.

— Жената ли?

— Не, сър. Тя има мозъчно сътресение и е в безсъзнание в лазарета. Правим разследване.

— И как е успял да слезе от кораба?

— Вероятно се е качил на някой от спасителните хеликоптери. Те кацаха и излитаха през целия ден.

Борджия го изгледа студено.

— Надявам се, че не управлявате кораба така, както пазите затворниците на борда, капитане.

Лус отвърна на погледа му.

— Не съм управител на агенция за детегледачи, господин държавен секретар. Сериозно се съмнявам, че някой от хората ми би рискувал бъдещето си, за да освободи някакъв откачен.