Стив Олтън - Денят на змията

Малър показа доклад с гриф „кафяво“ — кодова дума, употребявана за класифициране на информация над „Строго секретно“.

— Предполагам, че всички сте чели документа. Помолих автора, доктор Брай Рудхоф, директор на Националния институт по експлозиви в Ливърмор, Калифорния, да се присъедини към нас тази сутрин, защото съм сигурен, че всички имаме въпроси, които се нуждаят от отговор. Докторе?

Доктор Рудхоф беше на петдесет и няколко години, висок мъж с прошарени коси и слънчев загар.

— Господин президент, госпожи и господа, искам да започна, като заявя категорично, че Съединените щати не детонираха оръжието, основаващо се на чист синтез.

— Докторе, ще ви попитам нещо, но искам да знаете, че отправям въпроса си към всеки в тази зала — каза Инис Чейни. — Защо Съединените щати изобщо участват в тази проклета самоубийствена научноизследователска дейност?

Погледът на доктор Рудхоф обходи присъстващите.

— Сър, аз… съм само директорът на проекта. Не е моя работа да определям политиката в Съединените щати. Федералното правителство през деветдесетте години на двайсети век създаде и финансира лабораториите, за да се занимават с чист термоядрен синтез, а военните упражниха натиска да бъдат направени бомби и…

— Хайде да не свеждаме въпроса до обвинения, господин вицепрезидент — обади се генерал Фекондо. — Реалността на ситуацията е, че други, чужди страни разработват технологията, а това ни задължава да сторим същото. В комплекса „Лазер Мегажол“ в Бордо, Франция, правят експерименти с чист термоядрен синтез от 1998 година. Британците и японците работят от години върху това ново поколение оръжие. Всяка една от тези страни би могла да е направила експеримента.

Чейни се обърна към генерала.

— Тогава защо останалият свят, включително учени от нашата страна, изглежда, мислят, че ние сме отговорни за експлозията в Австралия?

— Защото всички от научната общност смятат, че сме най-напредналите в тази област — отговори доктор Рудхоф. — Институтът по електронно инженерство наскоро публикува доклад, според който на Съединените щати им остават две години до полеви експеримент с новото поколение оръжие.

— Имат ли право?

— Инис…

— Съжалявам, господин президент, но искам да знам.

— Господин вицепрезидент, моментът не е подходящ…

Чейни не обърна внимание на Малър. Очите му бяха приковани в Рудхоф.

— Колко близо сме, докторе?

Рудхоф отмести поглед от него.

— Остава ни година и два месеца.

Присъстващите заговориха едновременно. На лицето на президента се изписа гняв и Борджия се подсмихна. „Точно така, Чейни, продължавай да клатиш лодката.“

Инис уморено въздъхна. Вече не се бореше с вятърни мелници, а с глобално безумие.

Президентът Малър удари с длан по масата, за да възстанови реда в залата.

— Достатъчно! Господин Чейни, сега не е нито времето, нито мястото да започваме дебат за политиката на президентството или на предшествениците ми. Реалността на ситуацията е, че друго правителство е взривило оръжието. Искам да знам кой го е направил и дали моментът на експлозията е подбран и има нещо общо с усилената военна подготовка на Иран в Ормузкия проток.

Директорът на ЦРУ Патрик Хърли отговори пръв.

— Сър, може да са руснаците. Изследванията върху чистия ядрен синтез, извършени в Лос Аламос, бяха съвместни американско-руски експерименти.

Доктор Рудхоф поклати глава.

— Не, не съм съгласен. Руснаците се отказаха, когато икономиката им рухна. Трябва да са били французите.

Генерал Майк Костоло, комендант на военноморския корпус, вдигна ръка.

— Доктор Рудхоф, от онова, което прочетох, новото поколение оръжия съдържат минимално количество радиация. Така ли е?

— Да, сър.

— За какво намеквате, генерале? — попита Дик Прзистас.

Костоло се обърна към министъра на отбраната.

— Една от причините, поради които Министерството на отбраната настоя за разработването на тези оръжия, е, защото знаехме, че Русия и Китай снабдяват Иран с ядрени оръжия. Ако в Персийския залив избухне ядрена война, чистият термоядрен синтез не само ще осигури тактическо предимство на собственика си, но и липсата на радиация ще позволи на потока от петрол да тече безпрепятствено. Според мен няма значение дали първи французите или руснаците са постигнали технологията. Единственото, което има значение, е дали иранците притежават оръжието. Ако е така, тогава заплахата променя баланса на силите в Близкия изток. Ако Иран детонира една от тези бомби в Персийския залив, Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Египет и другите умерени режими в арабския свят ще бъдат принудени да се откажат от подкрепата на Запада.