Стив Олтън - Денят на змията

Борджия кимна в знак на съгласие.

— Саудитска Арабия още увърта да ни позволи достъп до дислоцираните ни запаси. Те загубиха доверието в способността ни да държим отворен Ормузкия проток.

— Къде са ракетоносачите? — попита президентът.

— Подготвяйки се за предстоящото мирно ядрено учение в Азия, ние изпратихме „Хари Труман“ и флотилията му в Червено море. Бойната група „Роналд Рейгън“ трябва да пристигне в Оманския залив до три дни. „Уилям Клинтън“ ще остане да патрулира в Индийския океан. Изпращаме кратко и ясно послание на Иран, че нямаме намерение да позволим Ормузкия проток да бъде затворен.

— Господин президент, искам да кажа за протокола, че френският посланик категорично отрича всякаква отговорност за експлозията — рече Чейни.

— А ти какво очакваше? — попита Борджия. — Погледни зад твърденията. Иран дължи милиарди долари на Франция, но французите продължават да подкрепят иранците, както правят и Русия, и Китай. Освен това Австралия също е една от страните, субсидиращи Иран. С тези пари иранците са създали ядрения, химическия и биологическия си арсенал. Наистина ли мислиш за случайност факта, че оръжието беше експериментирано в Паларбор?

— Не бързайте да обвинявате австралийците — намеси се Сам Блъмнър. — Ако си спомняте, кредитите на Съединените щати за Ирак в края на осемдесетте години на двайсети век доведоха до инвазията на Саддам Хюсеин в Кувейт.

— Съгласен съм със Сам — каза президентът. — Говорих дълго с министър-председателя на Австралия. Либералите и лейбъристите са се обединили и заявяват, че инцидентът е военно действие. Много се съмнявам, че биха простили подобен ядрен експеримент.

Генерал Фекондо приглади оределите си коси.

— Господин президент, фактът, че новите оръжия съществуват, не променя нищо. Експериментите са едно, а употребата на оръжие е друго нещо. Никоя страна няма да се осмели да предизвика Съединените щати на ядрен конфликт.

Костоло погледна началника на генералния щаб.

— Кажете, генерале, ако имахме ракета „Круз“, която може да унищожи ракетните установки по иранското крайбрежие, бихте ли я използвали?

Дик Прзистас повдигна вежди в недоумение.

— Съблазнителна идея, нали? Питам се дали и иранците не биха се изкушили да унищожат „Роналд Рейгън“ и флотилията му?

— Ще ви кажа какво мисля — обади се слабият строен командир на морските операции. — Тълкувам този акт като предупреждение към нас. Руснаците искат да ни покажат, че притежават оръжие, основаващо се на чист термоядрен синтез. Те се надяват, че демонстрацията им ще ни убеди да се откажем от противоракетния щит.

— Не можем да го направим — заяви Прзистас. — През последните години броят на неприятелските страни, които имат ядрени и биологични оръжия, се удвои и…

— А ние продължаваме да харчим все повече пари за ядрени оръжейни технологии — прекъсна го Чейни — и да изпращаме ясно послание до останалия свят, че Съединените щати вече се интересуват повече от поддържането на позицията първи да нанесат ядрен удар, а не да съкращават арсенала си. Светът е тръгнал по пътя на ядрената конфронтация. И те, и ние го знаем, но сме твърде заети да се обвиняваме един друг, за да променим курса. Всички се държим като шайка лайнари и преди да разберем какво се е случило, всички ще нагазим в лайната.

След съвещанието Борджия чакаше Инис Чейни в коридора.

— Трябва ми само минутка.

— Казвай.

— Говорих с капитана на „Бун“.

— Е, и?

— Кажи ми, Чейни, защо вицепрезидентът на Съединените щати би помогнал на избягал престъпник?

— Нямам представа за какво говориш…

— Такова нещо би съсипало кариерата на един политик.

Чейни погледна Борджия в очите и каза:

— Ако искаш да ме обвиниш в нещо, направи го. Всъщност искаш ли и двамата да извадим на показ кирливите си ризи и да видим кой е по-мръсен?

Борджия се ухили нервно.

— Успокой се, Инис. Никой няма да съди никого. Просто искам Гейбриъл там, където му е мястото — в психиатричната клиника.

Чейни едва се сдържа да не се усмихне, мина покрай държавния секретар и подхвърли през рамо:

— Добре, Пиер.

7 декември 2012 г.

Мексиканският залив

4:27 ч.

Капитан Едмънд Лус се събуди от непрекъснат звън, взе слушалката и каза:

— Капитанът слуша.

— Съжалявам, че ви събудих, сър, но забелязахме активност на морското дъно.

— Идвам.

Когато капитанът влезе в Бойния информационен център, морето бе започнало да се вълнува.