Стив Олтън - Денят на змията

Водачът бръкна в раницата си и извади телена стълба.

— Какво правиш?

— Стой тук. Аз ще сляза да видя.

Андрю Чан закачи единия край на стълбата за скалния перваз и я пусна да се размотае.

Небето над главите им изсветляваше. Пещернякът бавно започна да се спуска в дупката. После се взря в безжизненото същество на дъното на ямата и подвикна:

— Уейд, не знам какво е това, но не е кола.

— Как изглежда?

— Не съм виждал такова нещо. Огромно е! Прилича на гигантска хлебарка, само че има големи крила и опашка. От корема му излизат странни пипала. Крепи се на два нокътя. Сигурно са много горещи, защото варовикът под тях се топи.

— Качи се при мен. Ще извикаме пазачите на парка и…

— Всичко е наред. То не е живо.

Андрю протегна ръка да докосне едно от пипалата. В същия миг го удари неоновосиня електромагнитна вълна и го блъсна в отсрещната стена.

— Андрю? Какво стана?

— Това копеле има сериозен заряд, мамка му. — Чан отскочи назад, защото опашката на съществото се разпери.

— Андрю!

— Излизам де. Не е нужно да ме убеждаваш.

Кехлибареният диск в горната част на тялото на съществото започна да проблясва и потъмня до червено.

— Катери се по-бързо!

От ноктите на съществото започна да излиза бял пушек, който изпълни вертикалната шахта. Уейд почувства, че му се завива свят. Обърна се, подхлъзна се и падна. В същия миг Чан се измъкна от дупката.

— Андрю? Качи ли се? — Уейд насочи лъча на фенерчето към тунела и видя, че водачът лежи по очи в тесния проход.

„Въглероден двуокис!“

Протегна ръка, сграбчи китката на Андрю и го повлече по тунела. Скалите около него се нагорещиха и опърлиха кожата му.

„Какво става, по дяволите?“

Тунелът се разшири и Уейд се изправи. Метна на рамо изпадналия в безсъзнание водач и забърза към лодката. Всичко сякаш се въртеше и ставаше все по-горещо. Уейд затвори очи и започна да си проправя път с лакти.

Стигна до подземната река и чу странно клокочене. Коленичи, натовари Андрю в лодката и се качи. Стените на пещерата пушеха, подземната река започна да ври и кипи.

Очите на Уейд пареха. Ноздрите му не можеха да вдишват горещия въздух. Той извика задавено и се замята като обезумял. Плътта му стана на мехури и се овъгли до костите, очите му зацвърчаха.

Чичен Ица — най-величественият град на маите е Централна Америка. В превод името означава „досами кладенеца, където живеят Водните мъдреци“.

Водните мъдреци.

Градът е разделен на две части — стара и нова. Маите са се заселили в Чичен Ица през 435 г.сл.Хр. По-късно, около 900 г.сл.Хр., към тях се присъединило племето ица. За всекидневните ритуали и начина на живот на тези хора се знае малко. Известно е, че са били управлявани от царя божество Кукулкан, чието наследство като велик учител на маите доминира в древния град.

Тримата с Мария и Майкъл прекарахме много години, изследвайки древните руини и джунглите около Чичен Ица. Накрая останахме убедени във важното значение на три постройки — свещения жертвен кладенец, Голямото игрище на маите и пирамидата на Кукулкан.

Казано с прости думи, на света няма друга постройка като пирамидата на Кукулкан. Точното астрономическо местоположение на тази хилядагодишна постройка още озадачава архитектите и инженерите в целия свят.

Стигнахме до извода, че рисунката в Наска изобразява пирамидата на Кукулкан. Обърнатият по гръб ягуар, змийските колони на входа към северния коридор на храма, изображенията на маймуна и китове — всичко дойде на мястото си. Някъде, скрит в града, трябваше да има тунел към вътрешността на пирамидата. Въпросът беше къде се намира.

Първото и най-очевидно решение, което ни хрумна, беше, че входът е скрит в свещения жертвен кладенец — природен извор, намиращ се на север от пирамидата. Кладенецът беше поредният символ на портала към Подземния свят и най-важният в Чичен Ица, защото след внезапното заминаване на Кукулкан там са били принесени в жертва много девици.

Още по-важна беше вероятната връзка между свещения жертвен кладенец и рисунката на пирамида в Наска. Гледани отгоре, точно както и в Наска, напластените кръгли варовикови стени на кладенеца могат лесно да се възприемат като концентрични кръгове. Освен това издълбаните змийски глави в северната основа на пирамидата на Кукулкан сочат право към кладенеца.

Заинтригувани и развълнувани, двамата с Мария предприехме водолазна експедиция, за да изследваме свещения кладенец на маите. Но единственото, което намерихме, бяха останките от скелетите на мъртвите, нищо повече.