Стив Олтън - Денят на змията

— Докладвай.

Помощник-капитанът посочи триизмерната холограма на морето и на дъното. Там имаше яйцевиден предмет, оцветен в оранжево. Върху горната му повърхност блестеше изумруденозелен кръг от енергия. Стълбът светлина се издигаше от вертикален тунел, водещ към морското дъно. Образът на „Бун“ се виждаше на повърхността на водата.

Докато капитанът и помощникът му наблюдаваха изумени, зеленият лъч се разшири и се превърна във водовъртеж. За секунди течението се сви в мощна фуния, простираща се от дупката в морското дъно до повърхността на водата.

— Господи, сякаш гледам торнадо — прошепна Лус. — Точно както каза Гейбриъл.

— Моля?

— Нищо. Дръжте ме в течение за водовъртежа. Свържете се със Северноамериканското командване на космическата отбрана и после с командването на военните хеликоптери. Ако нещо се покаже от морето, искам да ме информирате.

— Слушам, сър.

Лейтенант Джонатан Еванс хукна по палубата. Помощник-пилотът и екипажът вече бяха на борда на хеликоптера. Пъшкайки, Еванс се качи в кабината и си сложи предпазния колан.

— Проклетите цигари ме убиват.

— Искате ли кафе?

— Господ да те благослови — каза Еванс и взе предложената му чаша. — Преди три минути лежах в каютата си и сънувах Мишел, и после изведнъж се събуждам от крясъците на командира, който ме пита защо още не съм във въздуха.

Хеликоптерът излетя, зави на юг, издигна се на височина сто метра и започна да кръжи над въртящата се изумруденозелена вода.

— Мамка му…

Еванс и екипажът се вторачиха в нарастващия водовъртеж, хипнотизирани от красотата и уплашени от интензивността му. Водовъртежът приличаше на чудовище, излязло от страниците на Омировата „Одисея“, или на зелена галактика, чийто грозд от звезди блестеше все по-силно, докато отворът на фунията се разширяваше.

— Божичко! Трябваше да взема фотоапарата.

— Не се тревожете, лейтенант, отзад правим снимки.

— Не ме интересуват инфрачервените. Искам истинска снимка, която да изпратя вкъщи по електронната поща.

Центърът на водовъртежа изведнъж се преобърна. Видя се сфера от ослепителна светлина, която се издигна от пукнатината в морското дъно — приличаше на изумруденозелено слънце.

— Пазете си очите…

— Лейтенант, от фунията се показват два обекта.

— Какво? — Еванс се обърна към оператора на радара. — Колко са големи?

— Много. Два пъти колкото хеликоптера.

От фунията излязоха два тъмни обекта с крила. Безликите механизми се издигнаха от двете страни на хеликоптера. Лейтенантът зърна блестящ кехлибарен диск. Дистанционното управление излетя от ръката му.

— По дяволите, хванаха ни…

— Моторите не работят, лейтенант. Всичко блокира.

На Еванс му се догади, когато хеликоптерът започна да пада, а после със силен трясък се блъсна в стената на водовъртежа. Двигателите се откъснаха и стъклото на пилотската кабина се разби. Центробежната сила прикова Еванс към седалката. Писъците му заглъхнаха в тътена, който изпълни ушите му.

Светът се завъртя неконтролируемо и фунията погълна хеликоптера.

Последното, което лейтенант Джонатан Еванс почувства, беше странното усещане как гръбнакът му се прекършва в задушаваща прегръдка, сякаш гигантска преса смазва тялото му.

8 декември 2012 г.

Национален парк Гунунг Мулу

Саравак, Федерация Малайзия

5:32 ч. малайзийско време

Саравак е разположен на северозападното крайбрежие на Борнео и е най-големият щат във Федерация Малайзия. Гунунг Мулу е най-големият национален парк в щата и заема площ 554 квадратни километра. На територията му се открояват три планини — Гунунг Мулу, Гунунг Бенарат и Гунунг Апи.

Гунунг Апи е образувана от варовик и се простира в целия щат Саравак, на остров Папуа, Нова Гвинея и в почти цялата южна част на Малайзия. Климатичните условия и леко киселинните дъждове са довели до появата на забележителни скулптури на повърхността и подземни образувания.

В средата на планина Апи, извисяваща се към небето като купчина сталагмити, се намира застинала гора от остри като бръснач сребристосиви варовикови скали, някои от които са високи над четирийсет и пет метра. В издълбаните от подземните реки варовикови скали има лабиринт, състоящ се от шестстотин километра пещери — най-големите на света.

Уейд Токумине, студент в Хонолулу, от три месеца изучаваше пещерите в Саравак и събираше информация за дипломната си работа за стабилността на подземните карстови образувания в света.