Стив Олтън - Денят на змията

— Кой друг може да го е направил?

— Не знам. На борда има екипи от учени. Всеки ден пристигат нови хора. Може да е бил някой от тях или дори човек от придружителите на вицепрезидента.

Борджия повдигна вежди в недоумение.

— Както вече казах, правим пълно разследване. Освен това вдигнахме по тревога мексиканската полиция.

— Няма да го намерят. Гейбриъл има твърде много приятели в Юкатан. А жената? Какво знае тя за извънземния обект?

— Единственото, което си спомня, е, че миниподводницата била засмукана в тунел. Един от геолозите ни я убеди, че подводницата е била повлечена от течението на лавата на задрямал подземен вулкан, който се е активирал. — Лус се усмихна. — Той обясни, че светлината идва от подземен поток от лава, който се вижда през дупката в морското дъно. Дори й показа няколко монтирани инфрачервени сателитни снимки на водовъртежа под морското дъно. Тя повярва, че това е причината за потъването на яхтата на баща й и е убило него и двамата му приятели.

— Къде е сега?

— В лазарета.

— Дайте ми няколко минути да говоря насаме с директора на психиатричната клиника, а после я доведете. Докато разговаряме с нея, пришийте това в дрехите й. — Борджия даде на Лус малко устройство с размерите на батерия за часовник.

— Проследяващо устройство?

— Подарък от Агенцията за национална сигурност, А, и преди да я доведете при мен, й сложете белезници.

Двама въоръжени моряци поведоха окованата в белезници и изнервена Доминик Васкес по тесните коридори и после надолу по стъпалата към каютата с надпис „Стая за инструктаж“. Единият от пазачите потропа, отвори вратата и въведе Доминик вътре.

— Господи… — промълви тя.

Антъни Фолета вдигна глава и се усмихна.

— Влезте, стажант Васкес. — В сериозния му глас прозвуча нотка на бащинска загриженост. — Господин държавен секретар, наистина ли са необходими белезници?

Едноокият мъж затвори вратата и седна срещу Фолета.

— Боя се, че са необходими, доктор Фолета. Госпожица Васкес е съучастник на опасен престъпник. — Борджия й направи знак да седне. — Знаете кой съм, нали?

— Пиер Борджия. Казаха ми, че ще дойдете тук преди три дни.

— Да, но в Австралия възникна проблем, който беше по-важен.

— И сте дошли да ме арестувате?

— Това зависи само от вас.

— Не искаме теб, Доминик, а Мик — каза Фолета. — Знаеш къде е той, нали?

— Откъде бих могла да знам? Мик избяга, докато бях в безсъзнание.

— Тя е много красива, нали, докторе? — Погледът на Борджия я накара да се изпоти. — Нищо чудно, че Мик ви е харесал. Кажете ми, госпожице Васкес, какво ви накара да му помогнете да избяга от клиниката?

Фолета се намеси преди Доминик да отговори.

— Тя беше объркана, господин държавен секретар. Знаете какъв може да бъде Гейбриъл. Той се възползва от травмата в детството на Доминик, за да я убеди да му помогне да избяга.

— Не е точно така — възрази Доминик. Беше й трудно да се съсредоточи заради проницателния поглед на Борджия. — Мик знаеше, че в Мексиканския залив има нещо. И за космическия радиосигнал…

Фолета сложи изпотената си длан върху ръката й.

— Стажант, трябва да погледнеш реалността. Мик Гейбриъл те използва. Той планира бягството си от момента, в който те видя.

— Не, не вярвам, че…

— Може би не искате да повярвате — прекъсна я Борджия. — Но е факт, че баща ви още щеше да е жив, ако Мик не ви бе убедил да му помогнете.

Очите на Доминик се замъглиха от сълзи.

Борджия извади папка от дипломатическото си куфарче и я отвори.

— Изидор Акслър, жител на остров Санибел. Сигурно има дълъг списък от научни заслуги. Той не беше истинският ви баща, нали?

— Из беше единственият баща, когото съм познавала.

Борджия продължи да прелиства папката.

— Аха, ето. Едит Акслър. Знаете ли, че се запознах с нея? Очарователна жена.

Доминик настръхна.

— Срещнали сте се с Едит?

— За достатъчно дълго, за да наредя да я арестуват.

Думите му накараха Доминик да скочи.

— Едит не участва в бягството на Мик! Аз организирах всичко…

— Самопризнанията ви не ме интересуват, госпожице Васкес. Искам Майкъл Гейбриъл. Ако не го получа, ще затворя вас и майка ви за дълго. Разбира се, за Едит затворничеството може да не е толкова дълго. Тя е възрастна, пък и смъртта на съпруга й очевидно й е повлияла зле.

Сърцето на Доминик започна да бие като обезумяло.

— Казах ви, че не знам къде е Мик.

— Щом казвате. — Борджия стана и тръгна към вратата.