Стив Олтън - Денят на змията

Мик грабна дневника и побягна към подводницата. Катерът вече беше до носа на „Веселия Роджър“.

— Стой!

Той не обърна внимание на заповедта, скочи в петметровата подводница, хвана се за стълбата, протегна ръка и затвори люка.

— Спускай се! Бързо!

Доминик се мъчеше да си спомни всичко, което й бе показал Из. Натисна надолу кормилото и подводницата се потопи във водата точно когато катерът се блъсна в траулера.

— Дръж се…

Подводницата се спусна рязко под ъгъл четирийсет и пет градуса.

— Хей, капитане, сигурна ли си, че знаеш какво правиш? — попита Мик.

— А сега накъде?

— Ще разберем какво става долу, а после ще се отправим към крайбрежието на Юкатан.

Мик се наведе да погледне през един от илюминаторите. Синята вода бе осеяна с множество мехурчета, издигащи се от дъното.

— Нищо не виждам. Надявам се, че на борда има хидролокатор.

— Пред мен е.

Мик погледна уреда. Намираха се на сто и три метра под повърхността.

— До каква дълбочина може да стигне това нещо?

— Това нещо се нарича „Морски жълъд“. Казах ти, че е много скъпа френска подводница, малък вариант на „Наутилус“. Може да се потопи на три хиляди и триста метра.

— Сигурна ли си, че знаеш как да я управляваш?

— Из и собственикът ми показаха как да работя с уредите.

— Страхувам се да не се разбием.

Мик огледа вътрешността на подводницата — сфера с диаметър три метра, разположена в яйцевидния корпус. Имаше контролно табло за механична ръка, монитори за наблюдение на картината под водата и акустични предаватели.

— Мик, активирай монитора за термално изображение. Над главата ти е.

Той протегна ръка и включи устройството. На екрана се появи гоблен в зелени и сини цветове. Мик взе дистанционното управление и насочи външния сензор към морското дъно.

— Погледни! — възкликна той, когато в горната част на екрана са появи ярка бяла светлина.

— Какво е това?

— Не знам. На каква дълбочина сме?

— Триста и трийсет метра. Какво да направя?

— Карай на запад. Отпред има нещо огромно.

Мексиканският залив

На километър и осемстотин метра западно от „Морски жълъд“

Петролната платформа „Сцила“ на ЕКСОН имаше четири етажа над повърхността и три под водата, поддържаше се от два огромни понтона, дълги по сто и двайсет метра, и бе закотвена за морското дъно с дванайсет котви.

Палубата беше голяма колкото футболно игрище. В северната и южната страна бяха монтирани два грамадни крана. Помещенията с контролните уреди и каютите се намираха на средната и главната палуба, а машинното отделение и екипировката, необходима за обработката на стотиците хиляди варели с петрол — на най-долната.

Но в сондата на платформата не течеше петрол. На долната палуба на „Сцила“ набързо бяха инсталирани множество мултиспектрални сензори, компютри, системи за управление, поддържаща техника, кабели и три подводници на НАСА.

В средата на петролната платформа имаше кръгла дупка с диаметър четири метра. От морето струеше меко изумруденозелено сияние, което се процеждаше през дупката и озаряваше тавана и работната площадка в загадъчна зелена светлина. Завладени от любопитство, техническите лица често спираха там и надничаха към осветеното морско дъно, намиращо се на шестстотин и петдесет метра под платформата. „Сцила“ се намираше точно над огромния тунел. Някъде в тази дупка, дълбока километър и половина, беше източникът на ярката луминесцентна зелена светлина.

Командирът на военноморските операции Чък Маккана и директорът на НАСА Брайън Додс се бяха вторачили в монитора, свързан с камерите на една от подводниците, която стигна до тунела в морското дъно и се стрелна в блестящия водовъртеж.

— Електромагнитната енергия се увеличава — докладва капитанът на подводницата. — Губим маневреност…

— Сензорите блокираха…

Додс присви очи срещу ярката светлина от монитора и попита:

— На каква дълбочина е подводницата?

— На по-малко от трийсет метра в дупката. По дяволите, системата „Морски бухал“ изключи.

Картината на монитора изчезна. Екранът стана тъмен.

Маккана прокара късите си пръсти през късата си прошарена коса.

— Това е третата подводница, която губим за последните двайсет и четири часа, Додс.

— Мога да броя, командире.

— Бих казал, че трябва да се съсредоточите върху алтернативен начин за влизане в тунела.

— Вече работим по този въпрос. Ще спуснем сондата в дупката. В предната й част ще монтираме сензори.