Стив Олтън - Денят на змията

— Говориш като истински психиатър. Но нека да те попитам нещо, госпожице Фройд. Ами ако не избираме свободно, както мислим? Ако светът около нас влияе на поведението ни по начин, който не виждаме и не разбираме?

— Какво имаш предвид?

— Ами например луната. Като психиатър, ти си запозната с въздействието й върху психиката.

— Ефектът на луната е противоречив. Ние я виждаме, следователно въздействието й върху психиката ни може да е самовнушение.

— Усещаш ли движението на луната? А на Земята? Докато разговаряме, тя се върти в космоса със скорост седемдесет и седем километра в секунда. Усещаш ли това?

— Какво искаш да кажеш?

— Около нас стават неща, които възприятията ни не могат да доловят. Но тези неща съществуват. Ами ако оказват влияние върху способността ни да преценяваме кое е добро и кое лошо? Мислиш, че притежаваш свободна воля, но какво всъщност те кара да вземеш решение? Когато те попитах дали вярваш в злото, имах предвид злото като невидимо присъствие, чието съществуване замъглява преценката ни.

— Не съм убедена дали следя мисълта ти.

— Какво кара един младеж да стреля с картечен пистолет „Узи“ по съучениците си? Защо отчаяна майка заключва детето си в колата и я бута в езеро? Какво кара мъж да изнасили доведеното си дете… или да удуши любимата си?

Очите му се насълзиха.

— Мислиш, че има зла сила, която влияе върху поведението ни?

— Понякога мисля, че… усещам нещо.

— Какво?

— Присъствие. Сякаш от някакво висше измерение се протягат ледените пръсти на злото. И когато изпитвам това усещане, изглежда, стават ужасни неща.

— Мик, единайсет години си бил затворен в изолатор. Нищо чудно, че чуваш гласове…

— Не чувам гласове. По-скоро е нещо като шесто чувство. — Той потърка очи.

„Това пътуване може да се окаже голяма грешка. Мик се нуждае от помощ. Може би е пред прага на нервна криза“ — Доминик изведнъж се почувства изолирана.

— Мислиш, че съм психопат…

— Не съм казала такова нещо.

— Не, но го мислиш. — Той се обърна и я погледна. — Древните маи са вярвали в доброто и злото като физическо присъствие. Смятали са, че великият им учител Кукулкан е бил прогонен от зла сила, бога на ацтеките Тецкатилпока, Димящото огледало. Тецкатилпока можел да прониква в душите на хората, да ги мами и да ги кара да вършат жестокости.

— Мик, всички тези неща са фолклор. Баба ми разказваше същите истории.

— Това не са само истории. След като Кукулкан умрял, маите избили десетки хиляди от хората си. Мъже, жени и деца били принесени в жертва в кървави ритуали. Мнозина били заведени на върха на пирамидата на Кукулкан, където изтръгнали сърцата от гърдите им. Девствениците били отвеждани по старото стълбище към свещения кладенец и там прерязвали гърлата им и после ги хвърляли в кладенеца, за да умрат. Храмовете в Чичен Ица са украсени с черепите на мъртвите. Маите живели мирно в продължение на хиляда години. Нещо трябва да им е повлияло, за да започнат изведнъж да се избиват.

— Според дневника на баща ти маите били суеверни и са вярвали, че жертвоприношенията ще предотвратят края на света.

— Да, но е имало и друго влияние — култът към Тецкатилпока, което също е оказало въздействие за жестокостите.

— Нищо от всичко това не доказва съществуването на злото. Хората се избиват, откакто прадедите ни са слезли от дърветата. Испанската инквизиция е убила хиляди. Хитлер и нацистите са изпратили в газови камери шест милиона евреи. В Африка непрекъснато избухва насилие. Сърбите избиха хиляди хора в Косово…

— Точно това имам предвид. Човекът е слаб и позволява свободната му воля да бъде покварена от външно въздействие. Доказателствата са навсякъде.

— Какви доказателства?

— Покварата се разпространява сред най-невинните членове на обществото. Децата използват свободата си да избират, за да вършат жестокости. Съзнанието им не може да проумее разликата между доброто и злото, реалността и фантазията. Преди няколко нощи гледах по Си Ен Ен репортаж за десетгодишно момче, което занася в училище автоматичното оръжие на баща си и убива две деца, защото се заяждали с него. — Очите му отново се насълзиха. — Десетгодишно хлапе, Доминик.

— Светът е болен…

— Точно така. Светът ни наистина е болен. Структурата на обществото е проядена от злокачествено влияние, досущ рак, и ние не го търсим там, където трябва. Шарл Бодлер е казал, че най-голямата хитрост на дявола е да ни убеди, че не съществува. Усещам, че влиянието на злото се засилва и приближава, а порталът в галактиката се отваря с наближаването на зимното слънцестоене.