Стив Олтън - Денят на змията

Към тях се присъедини капитанът на петролната платформа Анди Фърман.

— Възникна проблем, господа. Бреговата охрана съобщи, че току-що двама души са се спуснали с миниподводница на три километра източно от „Сцила“. Хидролокаторът показва, че са се насочили към обекта.

Додс се разтревожи.

— Шпиони?

— По-скоро цивилни граждани. Траулерът, на който е била подводницата, е регистриран като собственост на американска компания за издирване на изчезнали кораби от остров Санибел.

Маккана не изглеждаше притеснен.

— Нека да гледат. Като излязат на повърхността, ще ги арестуват.

На борда на „Морски жълъд“

Мик и Доминик притиснаха лица до илюминатора. Миниподводницата се приближаваше до странния източник на светлина, която блестеше от морското дъно като мощен прожектор.

— Какво може да има там, по дяволите? — попита Доминик. — Мик, добре ли си?

Очите му бяха затворени, а дишането — учестено.

— Мик!

— Усещам присъствието, Доминик. Не трябва да сме тук.

— Не изминах целия този път, за да се върна. — Над главата й проблесна червена светлина. — Сензорите се побъркаха. От дупката излизат огромни количества електромагнитна енергия. Може би това усещаш.

— Не минавай през струята светлина, защото с всички системи на борда ще стане късо съединение.

— Добре. Може би има друг начин да влезем. Ще заобиколя светлината, а ти провери сензорите.

Мик отвори очи и огледа контролните уреди.

— Какво искаш да направя?

— Активирай градиометъра. Това е сензорът за измерване на електромагнитната гравитация, който е монтиран под „Морски жълъд“. Рекс го използваше, за да открива степента на гравитацията под морското дъно.

Мик включи системата и се появи картина в оранжево и червено — най-ярките цветове, показващи високи нива на електромагнитна енергия. Дупката светеше в ослепително бяло. Мик взе дистанционното управление и разшири обхвата, за да изследва останалата част от топографията на морското дъно.

Ослепителната светлина се смали до бяла точка. Очертанията на червените и оранжевите петна се оцветиха в зелено и синьо.

— Чакай малко. Мисля, че видях нещо.

Около района с формата на кратер имаше серия тъмни точки, разположени в съвършен кръг по периметъра с диаметър километър и половина.

Мик преброи дупките и усети, че стомахът му се свива. Тялото му се обля в студена пот. Той грабна дневника на баща си, прелисти страниците и намери датата 14 юни 1997 година.

Вторачи се в снимката на триметровата кръгла фигура в средата на платото Наска. В очертанията й бе намерил автентичната карта на Пири Рейс, запечатана в контейнер от иридий. Преброи двайсет и три линии, излизащи от рисунката, досущ слънчеви лъчи. Последната изглеждаше безкрайна.

Около чудовищната дупка в морското дъно имаше двайсет и три тъмни точки.

— Какво има, Мик? Добре ли си? — Доминик превключи подводницата на автопилот и погледна монитора. — Какво представляват тези точки?

— Не знам, но същата схема е издълбана и на платото Наска преди хиляди години.

— Не са еднакви. Ти сравняваш линии, издълбани в пустинята, с кръг от тъмни дупки в морското дъно…

— Двайсет и три дупки. Двайсет и три линии. Мислиш, че това е случайно съвпадение?

— Успокой се, умнико. Ще се отправя към най-близката дупка и ще я разгледаме отблизо.

„Морски жълъд“ намали скоростта и застана над тъмна дупка с диаметър шест метра, от която излизаха мехури. Доминик насочи единия от фаровете към отвора. На светлината се видя огромен тунел, спускащ се надолу под ъгъл четирийсет и пет градуса.

— Какво ще кажеш?

Мик се взря в дупката и отново изпитата познатото чувство на страх.

— Не знам.

— Предлагам да я изследваме.

— Искаш да влезем в тази дупка?

— Нали затова дойдохме. Мислех, че искаш да разкриеш загадката на предсказанието на маите.

— Не и по този начин. По-важно е да отидем в Чичен Ица.

— Защо? — попита Доминик и помисли: „Той е уплашен“.

— Спасението се намира в пирамидата на Кукулкан. Единственото, което ни чака в тази дупка, е смъртта.

— Да, но аз не зарязах седем години учене и не рискувах да ме хвърлят в затвора, само за да можеш да вървиш по следите на някакво тъпо предсказание. Тук сме, защото семейството ми и аз искаме да разберем какво се е случило с Из и приятелите му. Не те обвинявам за смъртта на баща ми, но след като заради теб предприехме това малко приключение, трябва да го довършиш докрай.