Стив Олтън - Денят на змията

Той се поколеба, после седна. Ръцете му трепереха.

— Кажи.

— Усещам го, Дом.

— Какво усещаш?

— Не знам… Не мога да го опиша. Там горе има някакво присъствие. Още е далеч, но се приближава. И по-рано съм го усещал, но никога толкова силно, колкото сега.

Тя докосна косата му.

— Опитай да се отпуснеш. Хайде да поговорим за онези радиосигнали от космоса. Искам да ми кажеш откъде знаеше, че ще се случи това най-голямо събитие в човешката история.

Мик вдигна глава и я погледна. Очите му бяха изпълнени със страх.

— Това е нищо. Само началото на края. Най-голямото събитие ще се случи на двайсет и първи декември, когато ще умрат милиарди хора.

— Но откъде знаеш? Знам какво пише в календара на маите, но ти си твърде интелигентен, за да повярваш на предсказание отпреди три хиляди години, без да разполагаш с научна информация, която да го подкрепи. Обясни ми фактите, Мик. Без фолклора на маите, само доказателствата.

Той поклати глава.

— Точно затова те помолих да прочетеш дневника на баща ми.

— Започнах, но предпочитам да ми обясниш всичко лично. Последния път, когато разговаряхме, ти ме предупреди за някакво уникално подреждане на планетите, свързано със Земята, което ще започне в деня на есенното равноденствие. Обясни ми го.

Мик затвори очи и бавно пое въздух.

Доминик чу бръмченето на касетофона и се изкашля, за да го заглуши.

Мик отвори очи. Погледът му бе омекнал.

— Знаеш ли какво е „Попол-вух“?

— Знам, че е историята на сътворението на маите. Нещо като Библията.

Той кимна.

— Маите вярвали в пет слънца или пет велики цикъла на сътворение. Петият и последният ще свърши на двайсет и първи декември — деня на тазгодишното зимно слънцестоене. Според „Попол-вух“ вселената се състои от Надземен, Среден и Подземен свят. Надземният представлява Небето, а Средният — Земята. Маите наричали Подземния свят Шибалба — мрачно и зловещо място, управлявано от Хуракан, богът на смъртта. В легендата на маите се твърди, че великият учител Кукулкан водил дълга космическа битка с Хуракан, противопоставяйки силите на доброто и светлината срещу мрака и злото. Там пише, че четвъртият цикъл е свършил внезапно, когато Хуракан предизвикал потоп, който залял света. Английската дума „хърикейн“, ураган, е сродна на името Хуракан. Маите вярвали, че в мощен водовъртеж съществува демонично създание. Ацтеките вярвали в същата легенда, само че името на великия им учител е Кецалкоатъл, а подземното божество е Тецкатилпока — в превод „Димящо огледало“.

— Чакай малко, Мик. Зарежи легендата на маите. Искам да се съсредоточиш върху фактите около календара и каква е връзката му със сигналите от космоса.

Черните му очи блеснаха като лазери от оникс. Погледът му я накара да се изтръпне.

— Не мога да обсъдя научните факти в подкрепа на предсказанието за Деня на Страшния съд, без да обясня мита за сътворението на маите. Всичко е свързано. Около маите съществува парадокс. Повечето хора мислят, че те са били обитаващи джунглата диваци, които са построили няколко прекрасни пирамиди. Истината е, че маите са били невероятни астрономи и математици и са притежавали изумителни познания за съществуването на нашата планета в галактиката. И именно тези познания са им позволили да предскажат подреждането на планетите, довело до вчерашния радиосигнал.

— Не разбирам…

Мик се размърда неспокойно, стана и отново започна да крачи из стаята.

— Разполагаме с доказателства, които показват, че маите и предшествениците им олмеките са използвали галактиката Млечен път като основен небесен ориентир, за да направят изчисленията в календара си. Млечният път е спирална галактика, около сто хиляди светлинни години в диаметър, съставена от приблизително двеста милиарда звезди. Нашето слънце е разположено в един от ръкавите — на Орион, и се намира на трийсет и пет хиляди светлинни години от центъра на галактиката — гигантска черна дупка, минаваща през съзвездието Стрелец. Центърът на галактиката функционира като небесен магнит, който притегля Млечния път в мощен водовъртеж. Слънчевата ни система се върти около центъра на галактиката със скорост двеста и шестнайсет километра в секунда. Въпреки тази скорост, Земята се завърта около Млечния път за цели двеста двайсет и шест милиона години.

„Лентата на касетофона ще свърши“ — помисли Доминик.

— Мик, сигналът…

— Имай търпение. Като се движи в галактиката, нашата слънчева система описва широк четиринайсет градуса кръг, наречен еклиптика. Еклиптиката пресича Млечния път така, че периодично се изравнява с централната изпъкнала част на галактиката. Когато гледали небето нощем, маите виждали тъмна ивица или продълговата лента от гъсти междузвездни облаци, започваща там, където еклиптиката пресича Млечния път в съзвездието Стрелец. В мита за сътворението в „Попол-вух“ се говори за тъмната ивица като за Черния път или Шибалба Би — проход с формата на гигантска змия, свързваща живота и смъртта, Земята и Подземния свят.