Стив Олтън - Денят на змията

Изключително важно е, че олмеките са първата култура в Централна Америка, издигнала пирамиди и използвала изумителни познания по астрономия и математика. Тези постройки, ориентирани към съзвездията, показват, че олмеките са разбирали прецесията — откритие, породило мита за сътворението в „Попол-вух“.

Ето защо не маите, а олмеките са използвали необяснимите си познания по астрономия, за да създадат Дългото летоброене и предсказанието за гибелта на човечеството.

Същината на календара е митът за сътворението — исторически разказ за битката между светлината и доброто, и мрака и злото. Главният герой е Хунафу Първия, воин, който има достъп до Черния път, Шибалба Би. За индианците от Централна Америка Шибалба Би е тъмната ивица в Млечния път. Порталът към Шибалба Би е изобразен в изкуството и на олмеките, и на маите като устата на голяма змия.

Човек може да си представи как примитивните олмеки са гледали небето нощем, сочели са тъмната ивица в галактиката и са я оприличавали на космическа змия.

Около 100 г.пр.Хр. поради все още неизвестни причини, олмеките изоставили градовете си и се разделили на два лагера, изповядващи две различни религии. Онези, които се придвижили на запад, към централната част на Мексико, са известни като толтеки. Другите, които се осмелили да тръгнат на изток, се заселили в джунглите на Юкатан, Белиз и Гватемала и се нарекли маи. Едва през 900 г.сл.Хр. двете цивилизации се обединили отново под влиянието на великия учител Кукулкан във величествения град Чичен Ица.

Но аз избързвам.

Кеймбридж, 1969 година. Оттам двамата ми колеги и аз тръгнахме, за да разкрием загадката на предсказанието на маите. Единодушно решихме, че първата ни спирка ще бъде селището на олмеките Ла Вента, защото там преди двайсет години американският археолог Матю Стърлинг бе попаднал на изумително откритие — огромна крепост, състояща се от шестстотин колони, всяка с тегло два тона. До крепостта изследователят открил скала, обсипана със сложни релефи, оставени от олмеките. След два дни напрегнат труд Стърлинг и хората му изкопали скулптура на мамут, висока четири, дълга два и дебела почти един метър. Макар че някои от релефите били повредени от ерозията, там била запазена една великолепна фигура — едър белокож мъж с продълговат череп, извит нос и развята брада.

Представете си какво било изумлението на колегите ми, когато са намерили релеф на две хиляди години, ясно изобразяващ мъж от индоевропейската раса — произведение на изкуството, създадено хиляда и петстотин години преди първият европеец да стъпи в Америка! Също така озадачаващо е изображението на човек с брада сред олмеките, защото е факт от генетиката, че индианците нямат брада. И тъй като всяка форма на художествен израз трябва да се корени някъде, идентичността на брадатия бял мъж е поредната загадка, която трябва да бъде разкрита.

Що се отнася до мен, аз веднага стигнах до извода, че мъжът е прародител на великия учител на маите Кукулкан.

Не знаем много за Кукулкан, нито за предшествениците му, макар че всяко племе от Централна Америка, изглежда, е боготворило божество от мъжки род, отговарящо на същото физическо описание. За маите това е бил Кукулкан, а за ацтеките — Кецалкоатъл, легендарен мъдрец с брада, който донесъл мир, благополучие и голяма мъдрост на хората. Аналите показват, че около 1000 г.сл.Хр. Кукулкан/Кецалкоатъл бил принуден да напусне Чичен Ица. Легендата разказва, че преди да тръгне, загадъчният мъдрец обещал на хората, че ще се върне, за да отърве света от злото.

След като Кукулкан заминал, по земята бързо се разпространило демонично влияние. Маите и ацтеките започнали да практикуват жертвоприношения на хора и жестоко избили десетки хиляди мъже, жени и деца в усилие да предизвикат връщането на любимия си господ-цар и да предотвратят предсказаната гибел на човечеството.

През 1519 година испанският конквистадор Ернандо Кортес дошъл от Европа, за да завладее Юкатан. Макар че значително превъзхождали по брой противника, американските индианци помислили Кортес (белокож мъж с брада) за Кукулкан/Кецалкоатъл и предали оръжията си. Кортес покорил диваците и повикал испански свещеници, които, щом дошли, се ужасили, когато научили за жертвоприношенията на хора, както и за други потресаващи ритуали. Майките завързвали дървени дъски на главите на бебетата си в опит да деформират черепите им. Удължавайки черепа, маите щели да приличат повече на божества — поверие, несъмнено породено от доказателствата, показващи, че великият учител Кукулкан е имал продълговат череп.