Стив Олтън - Денят на змията

— Опитаха се. За съжаление, планирано е базата да бъде построена на видимата страна на Луната, близо до полярната област, където НАСА откриха ледени образувания, а не на тъмната страна. Извинете ме за играта на думи, но във фискално изражение разликата е като между деня и нощта, защото слънчевите плоскости не са възможност за избор, когато няма слънце.

Катерин Глисън поклати глава в знак на несъгласие.

— Сам, една от причините американският народ да е против това начинание е, че го възприемат като международен проект. Радиосигналът не беше изпратен до Съединените щати, а бе получен от цялата планета.

— Но в крайна сметка Америка ще плати повечето разноски.

Кал Каликстър, прессекретарят на президента, вдигна ръка.

— Господин президент, според мен радиотелескопът ще ни даде възможност да налеем капитали в руската икономика, особено в светлината на неотдавнашния отказ на Международния валутен фонд. Вероятно ще можете да го свържете дори с новия мирен договор СТАРТ-V.

— Същото се говореше и за Международната космическа станция — намеси се Блъмнър. — Тази гигантската играчка струваше на Съединените щати двайсет милиарда долара, плюс милиардите за руснаците, за да могат да участват. А именно руснаците бавят завършването на проекта.

— Сам, престани да гледаш на всичко от финансова гледна точка — каза Катерин. — Това е политически въпрос. Както и космическата програма. Защитата на руската демокрация заслужава повече от телескопа.

— Демокрация? Каква демокрация? — Блъмнър разхлаби възела на вратовръзката си. — Ще ти дам кратък урок по граждански морал, Кати. Ние създадохме икономика на изнудване, докато руснаците забогатяваха все повече и повече, а бедните умираха от глад, и, изглежда, на никого не му пука, стига да наричаме страната демократична. Съединените щати и МВФ дадоха на руснаците милиарди долари. Къде отидоха парите? От финансова гледна точка, тригодишната ми дъщеря е фискално по-благонадеждна от Елцин и Виктор Грозни.

Блъмнър се обърна към президента. Лицето му беше зачервено.

— Преди да започнем да пилеем милиарди, нека не забравяме, че космическият сигнал може и да е фалшив. Доколкото разбирам, НАСА още не е открила основна схема, която би показала, че емисията е истински опит за комуникация. И защо не сме чули втори сигнал?

Кал поклати глава.

— Не си разбрал най-важното. Народът на Русия гладува. Гражданските вълнения достигат опасни измерения. Не можем да обърнем гръб на нация, изпаднала в отчаяно положение, която притежава ядрен арсенал, способен да унищожи света десет пъти.

— Според мен това пак е изнудване — рече Блъмнър. — Създаваме фалшив проект като начин да платим на колебаещата се власт и корумпираните й лидери милиарди долари, за да не ни въвлекат в ядрена война, която и без това не могат да се надяват да спечелят.

Президентът вдигна ръка, за да се намеси.

— Мисля, че в известно отношение Кал има право. МВФ вече даде ясно да се разбере, че няма да даде нито цент повече на Русия, освен ако парите не бъдат инвестирани в технологии, които да изправят на крака икономиката й. Дори ако радиосигналът се окаже фалшив, телескопът ще даде възможност на учените да изследват космоса.

— Бихме помогнали на руснаците повече, ако открием там няколко хиляди заведения „Макдоналдс“ и им позволим да се хранят безплатно.

— Срещата на Г-9 е след две седмици. Искам ти и Джойс да подготвите предварително предложение, в което радиотелескопът да се използва като начин да се дадат средства на Русия. В най-лошия случай може да разсеем част от параноята около предстоящото обединено мирно ядрено учение в Азия.

Президентът стана.

— Кал, за колко часа е насрочена пресконференцията довечера?

— Девет.

— Добре. След час ще се срещна с новия ни вицепрезидент, а после искам да го информираш, че е номиниран. И му кажи да се подготви. Искам да започне предизборната си кампания още тази вечер.

Държавен университет на Флорида

Доминик неспокойно седеше на дървената пейка в коридора пред кабинета на научния си ръководител. Чудеше се дали да не отиде още веднъж до тоалетната. После вратата се отвори и доктор Марджъри Оуен — говореше по клетъчния си телефон — й направи знак да влезе. Доминик влезе, седна и я зачака да приключи с разговора.

Марджъри Оуен преподаваше клинична психиатрия от двайсет и седем години. Беше на петдесет и седем, неомъжена и необвързана, и поддържаше слабото си жилаво тяло с алпинизъм. Студентите я уважаваха, а някои дори се страхуваха от нея. Оуен не обичаше да говори много и се знаеше, че е строга със стажантите.