— Колкото, че стоя тук и гния в тази килия.
Мик отново закрачи нервно.
Доминик чу изщракването на касетофона — лентата беше свършила.
— Дом, по Си Ен Ен имаше и друг репортаж. Видях само последните кадри. Земетресение в Юкатан. Трябва да разбера какво е станало и дали центърът на земетресението е в Чичен Ица, или е в Мексиканския залив.
— Защо в Мексиканския залив?
— Не прочете ли какво пише в дневника на баща ми за картите на Пири Рейс?
— Съжалявам. Бях заета.
— Господи, Дом, ако ми беше домашен лекар, вече щях да съм те изритал. Пири Рейс е бил прочут турски адмирал, който през XIV век е попаднал на няколко загадъчни географски карти на света. Ръководейки се по тях, адмиралът начертал карти, които според историците са били използвани от Колумб, за да намери пътя си в Атлантическия океан.
— Автентични ли са картите?
— Разбира се. И разкриват топографски детайли, които може да са били придобити само със сложни сеизмични проучвания. Например бреговете на Антарктида са очертани така, сякаш няма ледена покривка.
— И какво значение има това?
— Дом, картата е отпреди петстотин години! Антарктида е била открита чак през 1818 година.
Тя го погледна втренчено. Не знаеше дали да му вярва.
— Ако не ми вярваш, свържи се с военноморския флот на Съединените щати. Анализът им потвърди точността на картографията.
— Но какво общо има картата с Мексиканския залив или с предсказанието за Деня на Страшния съд?
— Преди петнайсет години баща ми и аз намерихме подобна карта, само че това беше оригиналът, датиращ отпреди хиляди години, като онзи, на който е попаднал Пири Рейс. Беше запечатана в контейнер от иридий, заровен в платото Наска. Успях да направя снимка преди пергаментът да се разпадне. Ще я намериш в края на дневника на баща ми. На картата е обозначено място, оградено в червено. Намира се в Мексиканския залив, на север от полуостров Юкатан.
— Какво представлява знакът?
— Не знам.
„Приключвай“ — помисли Доминик.
— Мик, не се съмнявам в думите ти, но ако… ако космическият сигнал няма нищо общо с предсказанието на маите? От НАСА казват, че радиосигналът идва от далечна точка на повече от хиляда и осемстотин светлинни години. Това би трябвало да те успокои. — Тя се усмихна. — Малко вероятно е през следващите шейсет дни да видим извънземни да пристигат от пояса на Орион.
Очите ни Мик се отвориха широко, отстъпи назад и стисна главата си.
„О, боже, притиснах го твърде много.“
— Какво има, Мик? Добре ли си?
Той вдигна предупредително пръст, после коленичи на пода.
Очите му бяха черни прозорци към съзнанието, разсъждаващо със скорост хиляди километри в час.
„Може би греша и той наистина е луд.“
Дългият миг отмина и Мик вдигна глава. Очите му бяха страшни.
— Имаш право, Доминик — прошепна той. — Абсолютно си права. Онова, което ще унищожи човечеството, няма да дойде от космоса. То вече е тук. В Мексиканския залив.
Дневник на Джулиъс Гейбриъл
За да разбере по-добре и накрая да разкрие загадката в календара на маите и предсказанието за Деня на Страшния съд, човек трябва да изследва произхода на културите, които първи са процъфтели в Юкатан.
Първите заселници били номадски племена и се появили в Централна Америка около 4000 г.пр.Хр. После станали земеделци и започнали да отглеждат царевица, хибрид от дива трева, авокадо, домати и тикви.
И после, 2500 г.пр.Хр. дошъл Той.
Той бил белокож мъж с продълговато лице и бяла брада и коса, мъдрец, който според легендата пристигнал по море в Мексиканския залив, за да образова местните жители и да им даде мъдрост.
Говорим за образовани туземци — олмеките, което означава „обитатели на земята на каучука“. Впоследствие те станали „Майката Култура“ на цяла Централна Америка, първото сложно структурирано общество в Северна и Южна Америка. Под влиянието на „брадатия“ олмеките обединили региона около залива. Постиженията им в областта на астрономията, математиката и архитектурата оказали въздействие върху запотеките, маите, толтеките и ацтеките — култури, които процъфтели през следващите няколко хиляди години.
Почти изведнъж недодяланите обитатели на джунглата започнали да издигат сложни в архитектурно отношение постройки и церемониални центрове. В архитектурните и публичните произведения на изкуството прилагали изумителни методи на инженерство. Олмеките измислили древната игра с топка, както и първия метод за записване на събитията. Те направили и големи монолитни глави от базалт, високи три метра, много от които тежат по трийсет тона. Как са били пренесени тези огромни глави, още остава загадка.
Читать дальше