— Всичко това е много интересно, но каква е връзката с космическия радиосигнал?
Мик спря да крачи.
— Доминик, радиосигналът не е произволна емисия, излъчена напосоки във вселената, а умишлено е бил насочен към нашата слънчева система. От техническа гледна точка, не можеш да излъчиш радиосигнал през половината галактика и да се надяваш, че той някак ще успее да стигне до определена точица от планетарен прах като Земята. Колкото по-надалеч пътува сигналът, толкова повече се пречупва и губи сила. Радиоемисията, която са засекли в ИИРС, е изключително мощна и прецизно насочена. Това показва, че на онзи, който е изпратил сигнала, е било необходимо определено галактическо подреждане, един вид небесен коридор, провеждащ сигнала от източника му към Земята. Сигналът е пътувал през космически коридор. Не мога да обясня защо и как, но почувствах , когато порталът на този коридор започна да се отваря.
Доминик видя страха в очите му.
— Почувства го? И какво усети?
— Нещо неприятно, все едно в стомаха ми бъркаха леденостудени пръсти.
— И мислиш, че космическият коридор се е отворил достатъчно, за да пусне сигнала?
— Да. И порталът се разширява с всеки ден. По време на декемврийското слънцестоене ще се отвори напълно.
— Денят на Страшния съд в календара на маите?
— Точно така. Астрономите от години знаят, че Слънцето ще се изравни с точката на центъра на галактиката на двайсет и първи декември две хиляди и дванайсета година — последният ден на петия цикъл в календара на маите. В същото време тъмната ивица ще застане точно на нашия хоризонт на изток и ще се появи над Чичен Ица в полунощ на слънцестоенето. Тази галактическа конфигурация става веднъж на 25 800 години и маите се успели да предскажат това уникално подреждане.
— Каква е целта на космическия сигнал?
— Не знам, но сигналът вещае смърт.
„Обясни му, че е шизофреник. Намери оправдание за шизофренията му. Обвини родителите му.“
— Мик, струва ми се, че освен единствения инцидент на насилие, продължителното ти затворничество е обяснението за фанатичната ти вяра в апокалипсиса — възглед, споделян от милиони хора. Когато казваш, че човечеството ще загине, чувам идея, която вероятно ти е внушена още от раждането. Възможно ли е родителите ти…
— Родителите ми не бяха фанатици и не вярваха, че светът ще свърши с настъпването на новото хилядолетие. Не губеха времето си, за да строят подземни бункери. Не се запасяваха с оръжия и храна, подготвяйки се за Деня на Страшния съд. Родителите ми не вярваха във второто пришествие нито на Христос, нито на Месията и не обвиняваха авторитарните лидери със страшни мустаци по света, че са антихристи. Те бяха археолози, Доминик, учени и достатъчно интелигентни хора, за да не пренебрегнат знаците, сочещи към бедствие, което ще унищожи нашия вид. Наречи го Армагедон, Апокалипсис или предсказанието на маите, само ме изкарай оттук, по дяволите, за да мога да направя нещо!
— Успокой се, Мик. Знам, че си разстроен, и се опитвам да ти помогна. Но за да издействам изписването ти, трябва да поискам още една психологична оценка.
— Кога ще стане това?
— Не знам.
— Господи… — Той закрачи по-бързо.
— Да речем, че те пуснат утре. Какво ще направиш? Къде ще отидеш?
— В Чичен Ица. Единственият начин да се спасим, е да намерим път към вътрешността на пирамидата на Кукулкан.
— Какво има вътре?
— Не знам. Никой не знае. Входът не е открит.
— Тогава как…
— Защото чувствам нещо. Не ме питай как. Все едно вървиш по улицата и усещаш, че някой те следи.
— Членовете на комисията ще искат нещо по-убедително от чувства.
Мик спря и я погледна отчаяно.
— Затова те помолих да прочетеш дневника на баща ми. В Чичен Ица има две постройки, които са свързани със спасението ни. Едната е голямото игрище, което на четвърти ахау трети канкин ще бъде ориентирано точно към Шибалба Би , тъмната ивица в Млечния път. Втората е пирамидата на Кукулкан, ключовата постройка в предсказанието на маите за Деня на Страшния съд. По време на всяко равноденствие на северната фасада на пирамидата се появява сянка на змия. Баща ми смяташе, че този ефект е предупреждение, оставено ни от Кукулкан, и представлява възхода на злото над човечеството. Сянката стои там точно три часа двайсет и две минути — същият интервал между сигналите от космоса.
— Сигурен ли си? — попита Доминик и помисли: „Трябва да проверя тези факти, като пиша доклада си“.
Читать дальше