Стив Олтън - Денят на змията

— Добре ли сте, сенаторе?

— Не, по дяволите! Що за въпрос?

— Извинете, сър.

— Млъкни и карай!

Шофьорът се усмихна. Дийн Дисангро работеше за Чейни от шестнайсет години и го обичаше като роден баща.

— Какво толкова важно е станало, че НАСА ме вика в Годард в неделя?

— Нямам представа. Вие сте сенатор. Аз съм само един нископлатен служител…

— Затваряй си устата. Ти знаеш повече от някои чучела в конгреса.

— Вие сте връзката с НАСА, сър. Очевидно е станало нещо важно, за да ви повикат в почивен ден.

— Благодаря, Шерлок Холмс. Дай ми монитора с новините.

Шофьорът му подаде устройството с размерите на лист хартия, което вече беше нагласено на „Вашингтон Поуст“. Чейни прегледа заглавията за подготовката на мирното ядрено учение в Азия. „Грозни насрочва събитието за седмицата преди Коледа. Хитро. Несъмнено се надява да развали празничното настроение“ — помисли Чейни и сложи монитора на седалката до себе си.

— Как е съпругата ти? Трябва да роди скоро, нали?

— След две седмици.

— Чудесно — усмихна се Чейни и избърса още една сълза от зачервените си очи.

НАСА: Космически център „Годард“

Грийнбелт, Мериленд

Сенатор Чейни усети върху себе си обезпокоените погледи на хората от НАСА, ИИРС и Аресибо. Прегледа информацията от двайсет страници я се прокашля. Останалите мълчаха.

— Абсолютно сигурни ли сте, че радиосигналите са от космоса?

— Да, сенаторе — отговори Брайън Додс, директорът на НАСА.

— Но не сте определили източника им?

— Още не, сър. Сигурни сме, че източникът е планета в пояса на съзвездието Орион, намираща се на разстояние хиляда и петстотин — хиляда и осемстотин светлинни години от Земята.

— И сигналът се е чувал в продължение на три часа?

— Три часа и двайсет и две минути, ако искаме да бъдем точни, сенаторе — обади се Кени Уонг и скочи.

Чейни му направи знак да седне.

— И после не е имало други сигнали, така ли, господин Додс?

— Не, сър, но продължаваме денонощно да следим честотата и посоката на сигнала.

— При положение, че сигналите наистина са от космоса, какви са последиците?

— Ами, най-очевидната и вълнуващата е, че не сме сами във вселената и в нашата галактика съществува поне още една интелигентна форма на живот. Следващата ни стъпка е да определим дали в сигнала са закодирани специфични схеми или алгоритми.

— Мислите, че сигналът може да съдържа някаква комуникация?

— Да, възможно е. Сигналът не се предава напосоки в галактиката, а умишлено е насочен към нашата слънчева система. Има друг разум, който знае, че съществуваме. Като насочват сигнала към Земята, те ни казват, че съществуват.

— Нещо като „здрасти“ между съседи, така ли?

— Да, сър — усмихна се директорът на НАСА.

— И кога ще бъдете готови с анализа?

— Трудно е да се каже. Ако наистина съществува извънземен алгоритъм, убеден съм, че компютрите и екипът ни от математици и специалисти по кодовете ще го открият. Но работата може да отнеме месеци, дори години. А може и никога да не го разгадаят. Възможно ли е да разберем мислите на извънземните? Това е вълнуващо, но абсолютно ново за нас.

— Не е точно така, нали, господин Додс? — Проницателните очи на Чейни се вторачиха в директора на НАСА. — И вие, и аз знаем, че ИИРС използва голямата чиния в Аресибо, за да предава съобщения в космоса.

— Така както мрежите излъчват телевизионни сигнали в космоса със скоростта на светлината.

— Не се шегувайте с мен, господин Додс. Не съм астроном, но съм чел достатъчно и знам, че телевизионните сигнали са твърде слаби, за да стигнат до съзвездието Орион. Когато това откритие стане публично достояние, ще има множество разярени хора, които ще настояват, че ИИРС ни е навлякла този непознат ужас.

Додс направи знак на помощниците си да не изразяват възраженията си.

— Имате право, сенаторе. Предаванията на ИИРС са по-силни, но телевизионните сигнали се разпространяват неограничено в космоса във всички посоки и е много по-вероятно да стигнат до някой приемник, отколкото емисиите от Аресибо. Не забравяйте, че радиосигналът, който засякохме, се излъчва от извънземен предавател, далеч превъзхождащ нашия. Трябва да предположим, че те имат и приемници, способни да засичат нашите по-слаби сигнали.

— Независимо от всичко, господин Додс, реалността на възникналата ситуация е, че милиони нищо неподозиращи хора утре ще се събудят уплашени до смърт, очаквайки малки зелени човечета да нахлуят в домовете им, да изнасилят съпругите им и да откраднат бебетата им. Ситуацията трябва да бъде овладяна деликатно, иначе ще се обърне срещу нас.