Стив Олтън - Денят на змията

Артър се засмя истерично.

— Кени, това е сондата „Плутон“. НАСА сигурно я е намерила.

— Какво? По дяволите! — Кени се отпусна на стола. — Господи, за секунда…

— За секунда приличаше на смахнат. Успокой се, а аз ще се свържа с НАСА за потвърждение.

— Добре.

Физикът натисна клавиша за директна видеовръзка с НАСА. На монитора се появи лицето на доктор Армънтраут.

— Артър, радвам се, че те виждам. Благодаря, че ни помагате.

— Няма за какво. Виждам, че вече сте възобновили връзката с космическата сонда „Плутон“.

— Не. Сондата мълчи. Какво те кара да мислиш, че сме я засекли?

Кени се втурна към монитора.

— НАСА, тук е Кени Уонг от ИИРС. Уловихме радиосигнали от космоса. Помислихме, че са от сондата.

— Не идват от нас. Не забравяйте, че сондата „Плутон“ използва некодиран носител и може да се намесят много пакостници. Каква е честотата на сигнала?

— Чакай малко. — Кени се върна при компютъра си и написа поредица от команди. — 4320 мегахерца. По дяволите, Артър, този микровълнов обхват е твърде висок, за да бъде излъчван от базирани на Земята телекомуникации или дори от геосинхронен сателит. Чакай, ще пуснем сигнала през високоговорителя, за да го чуваме.

— Чакай, Кени…

От тонколоните се разнесе пронизителен, писклив звук. Силата му строши очилата на Артър. Стъклата на прозорците изтракаха.

Кени издърпа кабела и потърка кънтящите си уши.

Артър се вторачи в стъклата в ръцете си.

— Невероятно! Каква е силата на сигнала? Откъде идва?

— Опитвам се да установя източника, но силата е извън обхвата ми. Става дума за ясен и чист сигнал, около хиляди пъти по-силен от всичко, което сме излъчвали от Аресибо. — По гърба на Кени полазиха хладни тръпки. — По дяволите, Артър, това е…

— Успокой се. Първо потвърди сигнала. Започни с астрономическата обсерватория в Ню Мексико. Аз ще се свържа с Охайо…

— Артър…

Кравиц се обърна към монитора на видеовръзката.

— Кажи, Джереми.

— Артър, току-що потвърдихме сигнала.

— Потвърдили сте го… — Главата на Кравиц се замая. — Установихте ли източника?

— Още работим по въпроса. Има много силни смущения заради…

— Артър, имам хипотетична траектория! — Развълнуван, Кени скочи от стола. — Сигналът се излъчва от съзвездието Орион, някъде от пояса му.

Чичен Ица

Полуостров Юкатан

16:00 ч.

Чичен Ица, древният град на маите, разположен в низините на полуостров Юкатан, е едно от великите чудеса на света. На това място в джунглата има неколкостотин постройки на дванайсет хиляди години. Някои от храмовете и светилищата имат най-сложните релефи в цяла Централна Америка.

Градът е построен през 435 г.сл.Хр. Бил е изоставен за известно време, после го открива племето ица, което говори езика на маите и живее там до края на VIII век, когато толтеките мигрират на изток от Теотихуакан. Под наставленията и ръководството на великия учител Кукулкан двете култури се смесват и градът процъфтява и става религиозен, церемониален и културен център. След смъртта на Кукулкан през XI век Чичен Ица запада. Жителите му обедняват и мизерията и отчаянието ги довеждат до практикуването на сатанински форми на човешки жертвоприношения. През XVI век остатъците от тази култура бързо се предават на испанската власт.

Доминиращата постройка в Чичен Ица безспорно е великолепната пирамида на Кукулкан. Наречена от испанците „Ел Кастильо“, тази висока пирамида на девет тераси се извисява на трийсет метра над земята.

Кукулкан е нещо повече от пирамида. Това е календар от камък. На всяка от четирите страни има деветдесет и едно стъпала. Заедно с площадките, общият им брой е 365 — колкото са дните в годината.

За археолозите и учените кървавочервената пирамида остава загадка, защото проектирането й показва изумителни познания по астрономия и математика, съперничещи на съвременните. Пирамидата е обърната така, че два пъти в годината, в деня на пролетното и есенното равноденствие, по северната фасада започват да пълзят странни сенки. Когато в късна есен слънцето залязва, надолу по стъпалата започва да пълзи огромна сянка на змийско тяло, докато се срещне със скулптурата на главата си, намираща се в основата на пирамидата. През пролетта сянката слиза по фасадата, а през есента се изкачва.

На върха на пирамидата има четиристенен храм, първоначално използван за култови ритуали, а по-късно, след смъртта на Кукулкан, за човешки жертвоприношения. Вероятно построена през 830 г.сл.Хр., пирамидата е изградена върху много по-стара постройка, до чиито останки може да се стигне само през вход в северната стена. Тесният тунел води към стръмно стълбище. Варовиковите стъпала са хлъзгави от влагата. Долу има две тесни вътрешни помещения. В първото се намира полулегналата фигура на Чак Муул — статуя от времето на маите, която крепи церемониално блюдо, където са слагали сърцата на принесените в жертва хора. Във второто помещение има трон, на който седи червен ягуар със зелени очи.