Стив Олтън - Денят на змията

Доминик нямаше никакво желание да влиза в черния й списък.

Доктор Оуен затвори телефона и прибра късите си прошарени коси зад ушите.

— Е, Доминик? Изслушах касетата и прочетох доклада ти за Майкъл Гейбриъл.

— И?

— Какво? Той е точно какъвто казва доктор Фолета — страдащ от параноидна шизофрения болен с необикновено висок коефициент на интелигентност. — Марджъри Оуен се усмихна. — Но бих добавила, че самозаблудите му са много интересни.

— Но това означава ли, че трябва да бъде затворен? Вече е преживял в единична килия единайсет години и не виждам никакви доказателства за престъпно поведение.

— Според досието, което ми показа ти, доктор Фолета току-що е завършил годишната психологична оценка и ти си я подписала. Ако имаше възражения, трябваше да ги кажеш на него.

— Разбирам го. Но чак сега. Има ли нещо, което бихте препоръчали, за да оспоря оценката на Фолета?

— Искаш да оспориш оценката на ръководителя си? На какво основание?

„Започва се…“ — помисли Доминик.

Доктор Оуен я стрелна с прословутия си „озадачен поглед“, разбил надеждите за дипломиране на много студенти.

— Искаш да ми кажеш, че Гейбриъл те е убедил, че светът свършва?

„Господи, свършено е с мен“ — помисли Доминик.

— Не, доктор Оуен. Но той знаеше за космическия сигнал и…

— Не. Според записа Гейбриъл не е имал представа какво ще се случи, а само че в деня на равноденствието ще се случи нещо.

Доминик се изпоти.

— Доктор Оуен, единствената ми грижа е пациентът ми да получи възможно най-добрите грижи. Освен това се безпокоя, че той може да не е бил оценен справедливо.

— Разбирам. Нека да изясним нещата. Работиш месец с първия си пациент и вече не само поставяш под съмнение единайсетте години на лечение, но и си готова да оспориш мнението на директора на клиниката и искаш да върнеш Гейбриъл отново в обществото.

— Вярно е, че съм само стажант, но ако видя нещо неправилно, нямам ли моралното или професионалното задължение да го докладвам?

— Добре, въз основа на безграничния ти опит в областта, ти имаш чувството, че доктор Антъни Фолета, уважаван клиничен психиатър, не може да оцени правилно пациента си, така ли?

„Не отговаряй.“

— Отговори ми.

— Да, доцент Оуен.

— Ще ти кажа какво мисля, Доминик. Допуснала си грешката да се въвлечеш емоционално с пациента си.

— Не, доцент Оуен. Аз…

— Той наистина е умен. Казал е на новата жена-психиатър, че е бил сексуално малтретиран в затвора, надявайки се да намери слабо място, и е успял. Помисли трезво, Доминик. Не виждаш ли какво става? Реагираш емоционално на пациента си въз основа на травмата в детството си. Но Гейбриъл не е бил изнасилван три години от братовчед си, нали? Не е бил пребиван почти до смърт…

„Млъкни, да ти го начукам.“

— Много жени, преживели подобно насилие, често се справят със следтравматичните симптоми, като се включват в женски движения или учат самоотбрана, точно както правиш ти. Кариерата в клиничната психология, която си избрала, е грешка, ако смяташ да я използваш като алтернативен метод на терапия. Как можеш да се надяваш да помогнеш на пациента си, щом си позволяваш да се въвлечеш емоционално?

— Разбирам какво имате предвид, но…

Оуен поклати глава.

— Според мен ти вече си загубила обективността си. За бога, Доминик, този човек наистина те е убедил, че всички на света ще умрат след десет седмици.

Доминик избърса сълзите си и преглътна смеха си. Да, Мик наистина я бе увлякъл толкова емоционално, че я бе убедил в заблудите си за Деня на Страшния съд.

— Наистина се чувствам объркана.

— И би трябвало. Като си съжалила Гейбриъл, ти си съсипала взаимоотношенията между лекар и пациент. Това ме принуждава да се свържа с доктор Фолета и да се намеся.

„По дяволите!“

— Какво мислите да направите?

— Ще поискам Фолета да ти определи друг пациент. Незабавно.

Маями, Флорида

Мик Гейбриъл крачеше в двора от шест часа.

Вървеше между душевноболните и криминално проявените невменяеми, а съзнанието му бе съсредоточено върху подреждането на късовете от мозайката за предсказанието за гибелта на човечеството.

„Радиосигналът и спускането на «пернатата змия». Тъмната ивица и Шибалба. Не допускай грешката да струпваш заедно всичко. Отдели причината от действието, смъртта от спасението, и злото от доброто. В предсказанието на маите има две същества. Добро и зло, зло и добро. Кое е доброто? Предупрежденията. Календарът на маите е предупреждение, както и рисунките в Наска и сянката на змията на пирамидата на Кукулкан в деня на равноденствието. Всяко предупреждение е оставено от брадат белокож мъдрец и предвещава пристигането на злото. Но злото вече е тук. Винаги е било тук. И преди съм го чувствал, но никога толкова силно, както сега. Възможно ли е космическият сигнал да е засилил усещането ми? Ако е така, къде е злото? Шибалба — Подземния свят. Чувствам, че Черният път, водещ към Подземния свят, се активира. В «Попол-вух» се твърди, че Господарите на Подземния свят са повлияли на злото на Земята. Как е възможно… освен ако злото присъствие не е било винаги тук?“