Стив Олтън - Денят на змията

През 1978 година Глен Пенфилд, пилот на хеликоптер, геофизик, лети над Мексиканския залив, за да измерва леките вибрации в магнитното поле на Земята, които са знаци за наличието на петрол. Докато минава на северозапад от полуостров Юкатан, Пенфилд открива симетричен кръг на силно магнетичен материал, заровен на километър и половина под морското дъно. Анализът на огромната конфигурация потвърждава, че районът, обхващащ части от сушата и от морето, е кратер — мястото, където е паднал астероидът.

Кратерът Чикшулуб се намира между Прогресо и Мерида и е най-голямата яма от астероид, издълбана на планетата ни през последните един милиард години. Приблизителният център е под водата, на 21,4 градуса северна ширина и 89,6 градуса западна дължина, на триста, триста и петдесет метра под варовика.

Кратерът е огромен — 180–280 километра в диаметър и обхваща северозападното крайбрежие на полуостров Юкатан и Мексиканския залив. Около частта му на сушата има кръг от кладенци. Смята се, че тези извори на сладка вода, наречени от местните мексиканци «сеноте», са се образували в резултат на разрушаването на варовика по време на падането на астероида. Преди шейсет и пет милиона години сушата на Централна Америка още е била под водата.“

— Не разбирам — малко раздразнено каза Доминик. — Каква е връзката?

— Картата на Пири Рейс, онази, която намерих на платото Наска. Беше в контейнер от иридий. Кратерът Чикшулуб беше отбелязан на картата. Чичен Ица се намира досами кръга, образуван от падането на астероида. Ако теглиш права черта от пирамидата на Кукулкан до централната точка на кратера, ъгълът е 23,5 градуса — ъгълът, под който Земята се върти около оста си — наклон, осигуряващ ни сезоните през годината.

„Пак започва“ — помисли Доминик.

— Но какво означава всичко това?

— Какво означава ли? — Мик скочи. — Означава, че пирамидата на Кукулкан нарочно е изградена на полуостров Юкатан в близост до кратера Чикшулуб. Няма грешка, Доминик. Около мястото на падането на астероида няма друга древна постройка и ъгълът е твърде точен, за да е случаен.

— Но откъде са знаели маите за падането на астероида преди шейсет и пет милиона години? Виж колко много време е отнело на съвременния човек да го разбере.

— Не знам. Може би са имали същата технология, която е използвал картографът на Пири Рейс, когато е нарисувал топографията на Антарктида, макар континентът да е бил покрит с лед.

— Е, и каква е теорията ти? Че човечеството ще бъде унищожено от астероид на двайсет и първи декември?

Мик коленичи в краката й и я погледна измъчено.

— Заплахата за човечеството не е астероид. Вероятността втори астероид да падне на същото място е равна почти на нула. Освен това предсказанието на маите сочи към тъмната ивица в Млечния път, а не към небесно тяло.

Доминик приглади косата му.

— Трябва да си починеш.

— Не мога. — Той стана и притисна кърпата до подутото си око. — Нещо за местоположението на пирамидата на Кукулкан винаги ме е притеснявало. За разлика от пирамидите в Египет, Камбоджа и Теотихуакан, тя ми се вижда някак не на място, досущ като палец, сложен безпричинно там, докато другите пръсти са разперени на почти еднакви разстояния по Земята. Но вече мисля, че разбирам.

— Какво?

— Доброто и злото, Доминик. Някъде в пирамидата на Кукулкан се намира доброто — ключът за спасението ни. А някъде в кратера Чикшулуб е скрита зла сила, която се засилва с наближаването на деня на слънцестоенето.

— Но откъде знаеш… Не. Забравих, че го чувстваш. Извинявай.

— Дом, трябва да ми помогнеш. Трябва да ме измъкнеш оттук.

— Опитах се…

— Остави това. Няма време. Трябва незабавно да изляза оттук.

„Той наистина е побъркан.“

Мик я сграбчи за китката.

— Помогни ми да избягам. Трябва да отида в Чичен Ица…

— Пусни ме! — Тя бръкна в джоба си за предавателя.

— Не, чакай, не викай пазача…

— Тогава ме пусни.

— Извинявай. — Мик я пусна. — Само ме изслушай, моля те. Не знам как ще загине човечеството, но мисля, че ми е ясна целта на космическия радиосигнал.

— И каква е тя?

— Сигналът е нещо като будилник и пътува по Черния път — небесен коридор, ориентиращ се към онова, което е заровено в Мексиканския залив.

„Фолета има право. Налудничавите му заблуди се влошават.“

— Успокой се, Мик. Там долу няма нищо…

— Грешиш! Чувствам го, също както усещам, че Черният път към Шибалба се разширява. Коридорът става все по-ясно очертан…