Стив Олтън - Денят на змията

„Той е луд!“

— Не знам как, но чувствам, че се разширява. Кълна се! Има и нещо друго.

От очите му потекоха сълзи. На отчаяние. Или може би на страх?

— Усещам нарастващо присъствие от другата страна на Черния път. И то ме усеща!

В стаята влезе сестрата, последвана от трима внушителни санитари.

— Добър вечер, Гейбриъл. Време е за лекарството.

Мик видя спринцовката и възкликна:

— Това не е зипрекса!

— Сестра, какво правите? — викна Доминик.

— На пациента трябва да се слагат по три инжекции торазин дневно.

— Три?!

— Фолета иска да ме превърне във вегетиращ зомби. Дом, не му позволявай… — Мик се мяташе на леглото, санитарите се опитваха да го усмирят. — Не им позволявай да го направят. Доминик, моля те…

— Аз съм психиатърът на Гейбриъл и…

— Вече не сте. Доктор Фолета поема грижата за него. Можете да разговаряте с него утре сутринта — каза сестрата и намаза ръката на Мик със спирт. — Дръжте го здраво…

— Държим. Забий иглата…

Мик вдигна глава. Вените на врата му се издуха.

— Доминик, трябва да направиш нещо! Кратерът Чикшулуб… Часовникът тиктака…

Очите му се изцъклиха и той отпусна глава на възглавницата.

— Готово — рече сестрата и извади иглата от ръката му. — Можете да си тръгвате, стажант Васкес. Гейбриъл вече не се нуждае от услугите ви.

21 октомври 2012 г.

Пентагона

Арлингтън, Вирджиния

Пиер Борджия влезе в заседателната зала и зае мястото си до масата между министъра на отбраната Дик Прзистас и главнокомандващия армията генерал Джеймс Адамс. Срещу него седеше директорът на ЦРУ Патрик Хърли, главнокомандващият на военновъздушните сили генерал Арни Коен и командирът на морските операции Джефри Гордън. Високият почти два метра Гордън му кимна.

Генерал Костоло, Майк Големия, комендант на военноморския корпус, влезе след Борджия и се настани от дясната страна на Гордън.

Начело на масата седна генерал Джоузеф Фекондо, началникът на генералния щаб, ветеран от войните във Виетнам и в Персийския залив. Приглади оределите си коси и разтревожено погледна Борджия и Костоло.

— Е, щом най-после се събрахме, да започваме. Хърли?

Патрик Хърли зае мястото си на командния пулт. Слаб, в отлична физическа форма, петдесет и две годишният бивш баскетболист изглеждаше така, сякаш още играе.

Директорът на ЦРУ натисна едно от копчетата на пулта. Светлините угаснаха и на големия екран вдясно от Хърли се появи черно-бяла сателитна снимка, направена от свръхсекретния летателен апарат „Тъмна звезда“. Тайният спътник без екипаж беше плосък, с формата на мида и с огромни крила. „Тъмна звезда“ действаше на височина двайсет километра и можеше да предава образи, заснети отблизо, денонощно и във всякакви климатични условия.

После се появи червено квадратче. Хърли го намести, увеличи образа и го фиксира. Видяха се детайли на малко училище и детска площадка. До училището имаше ограден с бетонни стени паркинг.

Директорът на ЦРУ се прокашля.

— Снимките, които ще видите, са заснети над територия, намираща се североизточно от Пионганг край западната граница на Северна Корея. На повърхността има начално училище. Но на километър и триста метра под паркинга има подземно скривалище за ядрени оръжия — същото, което севернокорейците използваха, когато през 1998 година започнаха да правят опити с двустепенни ракети със среден обхват. Подозираме, че там е и новата ракета на Ким Йонг Втори ТАЕ-ПО-ДОНГ II, междуконтинентална балистична ракета с далекобойност 3500 километра, която може да носи няколко ядрени глави.

Хърли щракна следващата снимка.

— „Тъмна звезда“ наблюдава мястото през последните две седмици. Снимките, които ще ви покажа, са направени вчера през нощта, между единайсет и два часа в Сеул. — Хърли увеличи образа. Видяха се фигурите на двама мъже, които слизаха от черен мерцедес. — Господинът вдясно е иранският президент Али Шамкани, а господинът вляво — новият лидер на китайската комунистическа партия и бивш главнокомандващ на армията генерал Ли Силианг. Както Пиер ще ви каже, генералът е твърдолинеен.

Хърли показа още няколко снимки и накрая видяха мъж, облечен в дълго черно кожено манто — беше се вторачил в небето, сякаш знаеше, че го снимат.

— Господи! — прошепна Борджия. — Това е Виктор Грозни.

— Все едно гледа към камерата ни — добави генерал Коен.

— Списъкът още не е свършил — каза директорът на ЦРУ и смени образа. — И най-важният гост…