Стив Олтън - Денят на змията

— Кратерът Чикшулуб? Но как би могъл да убие човечеството?

— Не знам. И Мик не знае. Но се надявах…

— Надяваш се Из да провери, като използва СПАН.

— Да.

Едит я прегърна.

— Ела. Из е в лабораторията.

Професор Изидор Акслър седеше в станцията на СПАН. На главата му имаше слушалки. Очите му бяха затворени. Осеяното му със старчески петънца лице беше сериозно. Той слушаше китовете.

Доминик го потупа по рамото.

Из отвори очи, усмихна се, свали слушалките, стана и я прегърна.

— Изглеждаш уморена, дете.

— Добре съм.

— Из, Доминик иска една услуга — каза Едит.

— Пак ли?

— Кога за последен път съм ти искала услуга?

— Когато беше на шестнайсет. Поиска колата. Това беше най-неспокойната нощ в живота ми. Какво ти трябва?

Доминик му даде разпечатката.

— Искам да използваш СПАН и да ми кажеш дали чуваш нещо.

— И какво трябва да слушам?

— Не знам. Всичко, което звучи странно.

Из я погледна така, сякаш искаше да каже: „Престани да ми губиш времето“, и се намръщи.

— Из, недей да я гледаш така, а направи каквото иска — каза Едит.

Възрастният биолог отново седна на стола и измърмори:

— Всичко, което звучи странно. Може да чуем и пръдня на кит.

После записа координатите в компютъра и сложи слушалките на главата си.

Доминик го прегърна и го целуна.

— Добре, добре, стига си ме подкупвала. Виж какво, дете, не знам каква е целта ти, но кратерът заема огромна площ. Ще проуча центъра, който, изглежда, се намира близо до залива Кампече, на югозапад от рифа Алакан. Ще програмирам компютъра за нискочестотно търсене. Ще започнем от петдесет херца и постепенно ще увеличаваме циклите. Проблемът е, че районът е осеян с петролни и газови полета. Басейнът на залива е съставен от варовик и пясъчник и има множество пори. От пукнатините покрай дъното непрекъснато изтича нефт и природен газ и СПАН ще регистрира всеки от тези изливи.

— Какво предлагаш?

— Да обядваме. — Из приключи с програмирането на компютъра. — Системата автоматично ще регистрира и запише всяко смущение в района.

— За колко време ще може да открие нещо?

— Да не съм Господ? Часове, дни, седмици, може би никога. Какво значение има? Накрая вероятно ще разполагаме само с безполезен шум.

Вашингтон, окръг Колумбия

Когато четвъртият по власт човек в Съединените щати влезе в луксозния френски ресторант, управителят се усмихна.

— Bon soir 3 3 Добър вечер (фр.). — Б.пр. , мосю Борджия.

— Bon soir, Филип. Надявам се, че ме очакват.

— Oui, certainement 4 4 Да, разбира се (фр.). — Б.пр. . Последвайте ме, моля. — Управителят го поведе между осветените със свещи маси към уединено помещение до бара. Потропа два пъти на двойните врати, после се обърна към Борджия. — Компанията ви чака.

— Merci — отговори Борджия и пъхна в ръката му банкнота от двайсет долара.

Вратите се отвориха.

— Влез, Пиер — каза заместник-председателят на Републиканската партия Чарли Майърс, стисна ръката му и с обич го потупа по рамото. — Както винаги, закъсня. Вече сме с две питиета пред теб. Водка с доматен сок, нали?

— Да.

Стаята беше облицована с дебели плоскости от орехово дърво. В звукоизолираното помещение имаше шест маси с бели покривки. До масата в средата седяха двама мъже. По-възрастният мъж с бели коси беше Джоузеф Рандолф старши, тексаски милионер, който от двайсет години беше като баща на Борджия. Пиер не познаваше другия мъж.

Рандолф стана и го прегърна.

— Радвам се да те видя, момче. Дай да те погледам. Май си понапълнял.

Борджия се изчерви.

— Може би.

— Тогава добре дошъл в нашия клуб — рече ниският и набит непознат и протегна дебелата си ръка. — Пит Мабъс, „Технологични индустрии“.

Борджия бе чувал името на предприемача.

— Приятно ми е да се запознаем.

— Удоволствието е мое. Заповядайте, седнете.

Чарли Майърс донесе питието на Борджия.

— Господа, извинете ме, но трябва да отида до тоалетната.

Рандолф изчака, докато Майърс излезе, и рече:

— Пиер, миналата седмица видях родителите ти. Всички сме много разстроени, че не получи номинацията за вицепрезидент. Малър прави мечешка услуга на партията.

Борджия кимна.

— Президентът се притеснява дали отново ще го изберат. Според проучванията на общественото мнение, Чейни ще му осигури подкрепата на южните щати.

— Малър не мисли мащабно — каза Мабъс. — Тази страна се нуждае от силно ръководство, а не от хрисимо гълъбче като Чейни за вицепрезидент.