Стив Олтън - Денят на змията

Най-странни са стотиците рисунки на животни. На нивото на земята тези колосални изображения приличат на разпръснати напосоки вдлъбнатини, издълбани от търкането на тонове черни вулканични камъчета, оголили по-светлата жълтеникава почва отдолу. Но гледани отвисоко, рисунките сякаш оживяват и представляват цялостно художествено виждане и инженерно постижение, запазено непокътнато хиляди години.

Рисунките на платото Наска са направени през два ярко отличаващи се периода. Макар това да изглежда противно на представата ни за еволюцията, по-ранните рисунки са много по-сложни и съвършени. Сред тях са изображенията на маймуна, паяк, пирамида и змия. Приликата е не само невероятно точна, но фигурите, които са по-големи от футболно игрище, са нарисувани с една-единствена непрекъсната черта.

Кои са били загадъчните художници, създали тези образи в пустинята? Как са могли да ги изобразят в такъв грандиозен мащаб? И нещо по-важно, преди всичко, защо са издълбани фигурите в платото?

През лятото на 1972 година тримата с Мария и Пиер пристигнахме в южноамериканската пустиня. Тогава рисунките съвсем не ни интересуваха. Намерението ни беше да определим връзката между продълговатия череп от Централна Америка и онези, намерени в Наска. Още си спомням първата работна седмица на платото и как проклинах безмилостното слънце, което ме изтезаваше всеки ден и изгори лицето и ръцете ми. Ако някой ми бе казал, че ще се върна жив от това чистилище от пясък и скали, щях да го помисля за луд.

Луд.

Полагам усилия дори да напиша тази проклета дума. Може би вече мнозина от вас се питат дали четат разказите на учен, или бръщолевенията на луд. Трябва да призная, че не минава ден, без и аз да си задам същия въпрос. Ако наистина съм се побъркал, тогава за това е виновно платото Наска. Постоянната жега сякаш възпалява мозъка ми, а безпощадният терен засилва болките от артрита, от който страдам от десетилетия. И последният шанс да постигна душевен покой се изпари в деня, когато обрекох семейството си на тази пустиня. Моля се Майкъл да ми прости, че го отгледах в тази адска дупка, и за другите несправедливости, които нанесох на измъчената му детска душа.

От лятото до зимата на 1974 година с Мария и Пиер работихме усилено в Наска и изкопахме стотици деформирани черепи в церемониална гробница, намираща се близо до Андите. Задълбоченото изследване на черепите показа, че деформациите са причинени от завързването на дъски на главите на децата от ранна възраст.

През януари 1974 година открихме царско гробище, също близо до Андите! Стените на невероятната гробница бяха направени от огромни блокове, всеки от които тежеше между десет и двайсет тона. В подземното помещение имаше тринайсет мумии на мъже, всички с продълговати черепи. Вълнението ни нарасна, след като рентгеновите снимки и другите изследвания показаха, че черепите имат такава форма поради чисто генетични причини.

Откриването на нова раса хора се оказа противоречиво и обезпокоително. Когато чу за находките ни, президентът на Перу нареди намерените от нас експонати да бъдат сложени в мазето на Археологическия музей, за да не ги вижда никой. И до ден-днешен черепите могат да бъдат видени само със специален пропуск.

Коя е била тази загадъчна раса? Каква е била причината да се родят с черепи, два пъти по-големи от нормалните размери?

Знаем, че първите хора, дошли в региона на Андите, са били ловци и рибари и са се заселили по крайбрежието на Перу около 10 000 г.пр.Хр. После, около 400 г.пр.Хр., на платото Наска пристигнала друга група. За тези загадъчни хора е известно съвсем малко. Те наричали водачите си Виракоча — полубогове, които мигрирали в Южна Америка след Потопа. Описват ги като мъдреци с бяла кожа, морскосини очи и развети бели бради и коси. Тези древни водачи явно притежавали необикновен интелект и по-големи от нормалните черепи и странната им външност несъмнено е оказала влияние върху последователите им да деформират черепите на децата си в опит да приличат на водачите им.

Физическата прилика между Виракоча и великия учител на маите Кукулкан е твърде поразителна, за да остане незабелязана. Фактът, че високият брадат белокож мъж се появява и в легендите на много други култури от Андите, е още едно доказателство за връзка между индианците в Централна и онези в Южна Америка.

Най-развитата индианска цивилизация, възникнала в джунглите на Южна Америка, били инките. Също като маите, и те боготворели велик учител, мъдрец, който довел до разцвет народа им, като го научил на естествени науки, земеделие и архитектура. Сега знаем, че повечето постижения, приписвани на инките, всъщност принадлежат на по-ранни етнически групи. Но записаните предания ни разказват, че брадатият белокож мъж вдъхновил построяването на пътищата на инките и прочутите земеделски тераси по стръмните планински склонове. Предполага се, че брадатият мъж е бил и художникът, създал по-ранните и по-сложни рисунки на платото Наска. Макар че е известен с различни имена сред културите в Андите, инките го почитали като Виракоча, което означава „морска пяна“.