Стив Олтън - Денят на змията

Също като Кукулкан за маите и Кецалкоатъл за ацтеките, Виракоча е най-почитаното божество в историята на инките. Дали племето виракоча от 400 г.пр.Хр. са били негови предшественици? Дали той е далечен роднина на Кукулкан? И ако е така, дали присъствието му в Южна Америка има нещо общо с календара на маите и предсказанието за гибелта на човечеството?

За да потърсим отговори на тези въпроси, ние напуснахме пустинята Наска и тръгнахме към Андите. Възнамерявахме да изследваме две древни места, за които се предполагаше, че са създадени от божеството на инките. Първото беше крепостта в Саксайуаман — гигантска постройка на север от Куско. Както и в царската гробница, стените на тази зашеметяваща цитадела са направени от грамадни гранитни блокове с неправилна форма, наредени толкова близо един до друг, че не можах да пъхна острието на джобното си ножче между тях.

Невъзможно е да си представим как индианците от Андите са пренасяли от кариерата камъни с тегло сто и повече тона на разстояние петнайсет километра по планинския терен и после са ги нареждали плътно един до друг. Един от каменните блокове е висок осем метра и половина и тежи триста и петдесет тона. С помощта на съвременни инженерни принципи и малка армия от доброволци археолозите са се опитали да пренесат среден по размери каменен блок от далечна каменна кариера, но безуспешно.

Знаем, че крепостта в Саксайуаман е построена, за да защитава жителите от вражески сили. Но целта в проектирането на древния град Тиауанако още остава загадка.

На 3750 метра над Тихия океан, в Андите, на територията на Боливия, на брега на езерото Титикака — най-голямото високопланинско езеро на света — се намират руините на Тиауанако. След като видях невероятните инженерни постижения в Саксайуаман, бих се заклел, че повече нищо не би ме изненадало. Но Тиауанако ме смая. Този древен град се състои от три варовикови храма и четири други постройки, всички изградени върху повдигнати платформи. Както и в Саксайуаман, повечето са направени от невероятно големи каменни блокове, плътно прилепени един до друг.

Но в Тиауанако има нещо повече, отколкото се забелязва на пръв поглед. Там има скрита цел, която може би е свързана със спасението на нашия вид.

Над града се извисяват останките на Акапана — стъпаловидна пирамида, висока 207 метра. За съжаление, предназначението на Акапана ще остане загадка, защото испанските завоеватели са я използвали за каменна кариера и са разрушили деветдесет процента от фасадата й.

Най-причудливата постройка в Тиауанако е Вратата на слънцето — един-единствен масивен каменен блок с тегло сто тона. Това грандиозно произведение на изкуството се извисява в северозападния край на комплекса, досущ праисторическа триумфална арка. Неизвестно как създателят му е успял да пренесе този огромен каменен блок от кариера, намираща се на няколко километра, да издълбае съвършена врата, използвайки един господ знае какво сечиво, и после да го издигне и да го постави вертикално.

В града има множество колони. В средата на правоъгълна яма е издигната двайсетметрова червена скулптура на Виракоча. Фигурата има продълговат череп, изпъкнало чело, правилен нос и покрита с брада челюст. Ръцете са скръстени. Заслужава си да споменем и още една отличителна черта. От двете страни на мантията на мъдреца се вият две змии, подобни на изобразените в цяла Централна Америка.

Най-противоречивата постройка в Тиауанако е Каласасая — хлътнал в земята храм в центъра на града, заобиколен от огромни стени. В очертанията му са издигнати каменни блокове, високи четири метра. Пиер стигна до извода, че Каласасая е крепост. Но Мария беше на друго мнение и смяташе, че подреждането на каменните блокове е подобно на Стоунхендж.

Както обикновено, тя се оказа права. Каласасая не е крепост, а обсерватория, вероятно най-старата на света.

Но какво означаваше всичко това?

За пет години колегите ми и аз намерихме убедителни доказателства, които показваха, че висша раса от белокожи хора е оказала влияние върху развитието на индианците в Централна и Южна Америка. Тези брадати хора са имали генетично деформирани черепи и са проектирали и надзиравали изграждането на величествени паметници, чието предназначение ни озадачава.

Мария беше убедена, че дизайнът на обсерваторията Каласасая е твърде сходен с този на Стоунхендж, за да бъде това случайно съвпадение. Според нея беше задължително да продължим да вървим на изток по следите на бялата раса.