Стив Олтън - Денят на змията

— Кажи, шефе.

— Мислех си за сателита СОХО. Емисията ни очевидно не се нуждаеше от легенда, защото компютърът на сателита беше програмиран по наша команда. Може би сегашният сигнал не съдържа легенда, защото не е необходимо.

— Искаш да кажеш, че сигналът не е предназначен за тълкуване?

— Не, Суики. — Додс разтревожено погледна помощника си. — Искам да кажа, че сигналът може би не е предназначен за нас .

5 ноември 2012 г.

Остров Санибел, Флорида

Едит Акслър се събуди от някакви викове по телевизора. Стана, изключи го и слезе в лабораторията.

Изидор още седеше прегърбен над станцията и слушаше.

— За бога, Из, единайсет и половина е…

— Шшт. — Той свали слушалките и включи тонколоната. — Слушай.

Едит чу плътно бръмчене.

— Звучи като генератор.

— Това е нищо. Почакай.

След известно време се чу пронизителен вой на нещо като хидравлична бормашина, последвано незабавно от тракане на метал, което продължи няколко минути.

— Невероятно, нали? — усмихна се Из.

— Сякаш нещо се сглобява. Вероятно огромна петролна сонда.

— Или е това, или някоя геологическа експедиция изследва кратера. Каквото и да е, степента на активност се засили през последните трийсет часа. Изпратих съобщение по електронната поща до Националния астрономически център в Аресибо да проверят и двете вероятности, но още не са ми отговорили. Между другото, кой спечели изборите?

— Малър.

— Хубаво. Е, щом изборите са свършили, може би някой от държавния департамент ще отвърне на съобщението ми.

— Ами ако не се обадят?

Из я погледна и сви рамене.

— Нищо. Както каза ти, вероятно е петролна сонда. Двамата с Карл сме решили да излезем с яхтата за риба някъде през следващите две седмици. Може да се отбием в този район и да огледаме отблизо, за да сме сигурни.

Маями, Флорида

Доминик наблюдаваше с отвращение как едрият червенокос мъж пред нея се тъпче с патладжани и си мислеше: „Да се задавиш дано!“.

— Е, слънчице, гордееш ли се с мен? — попита Реймънд, като я изпръска със слюнка, оцветена в доматен сос.

— Господи, Рей, майка ти не те ли е учила да преглъщаш, преди да приказваш?

Той се усмихна и извади парченце патладжан, заклещило се между пожълтелите му зъби.

— Половин година бях на диета. Хубаво е, че отново ям. Е, какво ще кажеш?

— Вече ти казах. Мисля, че шестото място е страхотно, особено след като това е първият ти конкурс.

— Е, ти ме вдъхнови.

— Разкажи ми за Фолета. Когато се запознахме, спомена, че управителният съвет и медицинският персонал били ядосани, когато пристигнал от Масачузетс. Какво имаше предвид?

— Но ще си остане между нас, нали?

— Разбира се.

Реймънд лапна още един патладжан и го поля с бира.

— Имам едно приятелче. Баща му е член на управителния съвет. Всъщност той ми помогна да получа работата в клиниката. Както и да е, разправят, че доктор Райнике, предшественичката на Фолета, ще се върне другия месец, за да поеме нещата отново.

— Сериозно? Аз мислех, че се е пенсионирала. Фолета ми каза, че съпругът й се разболял от рак.

Реймънд поклати глава и лапна следващия патладжан.

— Глупости! Приятелят ми каза, че била в платен отпуск от септември. След три седмици в Тампа ще открият нова психиатрична клиника и са обещали на Фолета да стане директор.

— Чакай малко. Щом ще напуска след три седмици, значи трябва да е знаел, че ще получи назначение в Тампа, преди да дойде в Маями. Защо е накарал доктор Райнике да излезе в отпуск, за да поеме работата в Маями само за три месеца?

Реймънд насочи вилицата си към нея.

— Заради бившия ти пациент. Клиниката в Масачузетс затваряше, а онази в Тампа още не беше готова. Райнике е много педантична. Очевидно някой отгоре е искал Фолета да отговаря за Гейбриъл, та той да не може да излезе от лудницата.

„Нито да получи безпристрастна психологична оценка. Да те вземат дяволите, Фолета!“

— Какво има, слънчице?

— Сключих сделка с Фолета. Той ми обеща, че до януари за Мик ще се грижи един от рехабилитационните екипи в клиниката.

Реймънд се ухили.

— Излъгал те е, малката. След три седмици Майкъл Гейбриъл ще е изчезнал.

Лъскавият вишневочервен додж летеше на юг по шосе номер 95.

Доминик гледаше през страничното стъкло и скърцаше със зъби, ядосана, че Фолета я е излъгал. „Трябваше да се сетя и да се доверя на сърцето си!“

Затвори очи и си припомни първия си разговор с Мик. „Пиер Борджия манипулира съдебната система и сключи сделка с прокурора и служебно назначения ми адвокат. Пиер Борджия възнаграждава лоялността, но Господ да ти е на помощ, ако влезеш в черния му списък.“