Стив Олтън - Денят на змията

— Помогни ми да избягам.

— Не мога…

Доктор Блакуел се приближи до тях и Доминик стана.

— Стажант, не знаех, че сте толкова запалена по „Междузвездни войни“. Да разбирам ли, че филмът е по-важен от терапевтичния ми сеанс?

— Не, сър. Аз само… проверявах тази пациент. Той щеше да падне от инвалидната количка.

— Затова си има санитари. Ето, вземете това. — Той й връчи дебела купчина с болнични картони на пациенти и я дръпна настрана от Мик. — Искам до един час да впишете новата информация в картоните. Когато приключите, може да се присъедините към срещата на групата в заседателната зала на втория етаж.

— Добре, докторе.

— И стойте далеч от пациента на доктор Фолета.

Мексиканският залив

Петнайсетметровата риболовна яхта „Манати“ пореше водите на югозапад. Носът й бе окъпан в златистата светлина на слънцето, което клонеше към хоризонта.

Изидор Акслър си наля кафе. Най-добрият му приятел Карл Рубен готвеше вечеря в малката кухня.

Пенсионираният зъболекар прокара хавлия по оплешивялата си глава, после избърса потта от очилата си.

— Господи, колко е горещо! Близо ли сме до загадъчното място?

— Още пет километра. Какво ще има за вечеря?

— Нали ти казах. Долфин на скара.

— Обядвахме същото.

— Хвани омар, и ще ядем омар. Разкажи ми за онова място. Казваш, че там няма риба, така ли?

— Да. Наричаме го мъртва зона.

— Защо е мъртва?

— Не знам. Затова отиваме да видим.

— И колко време смяташ да ни държиш в мъртвата зона?

— Кога ще вечеряме?

— След двайсет минути.

— Ако на онова място има петролна сонда, както подозирам, ще отидем и ще се върнем, докато стане време за десерта.

Из излезе от кухнята и тръгна нагоре към палубата. За него, Карл и Рекс Симпсън годишният петдневен риболов беше най-хубавият период в годината. След дългия сезон на ураганите, водите се бяха успокоили. Времето беше хладно. Условията за риболов бяха идеални. За два дни бяха хванали десетина долфина и няколко други тропически риби. Из се обърна към залязващото слънце, затвори очи и вдъхна морския въздух.

Изведнъж се разнесе приглушен тътен, който го накара да се обърне. Рекс наместваше акваланга на гърба си и закопчаваше ремъците.

— Ще се гмуркаш ли, Рекс?

Петдесет и две годишният собственик на „Клуба на търсачи на съкровища“ го погледна през рамо.

— Защо не? След като не можем да ловим риба на онова твое тайно място, реших да се гмуркам.

— Не съм убеден дали ще видиш нещо. — Из взе бинокъла, огледа хоризонта и провери местонахождението им на навигационната система. — Странно.

— Кое?

Из изключи автопилота и угаси моторите.

— Пристигнахме. Това е мястото, за което ти казах.

— Но тук няма нищо, освен вода. — Рекс завърза на опашка дългата си бяла коса. — Нали каза, че имало петролна сонда?

— Мисля, че сбърках. — Из включи радиопредавателя. — „Манати“ вика Алфа-Зулу три-девет-шест. Алфа-Зулу, чуваш ли ме? Чуваш ли ме, Едит?

— Казвай, „Манати“. Как е риболовът?

— Не е зле. Едит, току-що пристигнахме на мястото над кратера Чикшулуб. Тук няма нищо.

— Няма ли петролна сонда?

— Не. Но времето е идеално и морето е спокойно. Мисля, че ще останем тук през нощта, поне докато не направя някои изследвания.

— Внимавай.

— Добре. Пак ще ти се обадя.

Из изпи кафето си, после включи хидролокатора, за да провери дълбочината на морското дъно. Шестстотин метра.

— Хей, Из, виж компаса — извика Рекс. — Побъркал се е.

— Знам. Тук има огромен кратер с диаметър сто километра. Близо сме до центъра, който притежава много силно магнитно поле.

— Какво правиш?

Из прикрепи подводен микрофон към една голяма макара с фиброоптичен кабел.

— Искам да чуя какво става долу. Вземи микрофона и бавно го спусни през щирборда.

Из взе свободния край на кабела и го свърза с уреда за измерване на амплитудата на модулацията, после включи компютъра, сложи си слушалките и се заслуша.

„Господи…“

Рекс се върна и каза:

— Спуснах микрофона. Какво слушаш? Франк Синатра ли?

Из му даде слушалките.

В ушите на Рекс отекна тракане, което приличаше на пронизително свирене и скърцане на хидравлични бутала.

— Какво е това, по дяволите?

— Не знам. СПАН откри звуците преди няколко седмици. Излизат от километър и половина под морското дъно. Предположих, че е петролна сонда.

— Много странно. Каза ли на някого?

— Изпратих съобщение до военноморския флот и Националния астрономически център в Аресибо, но още никой не ми е отговорил.