Стив Олтън - Денят на змията

Продължи да върви, докато водата стигна до гърдите му. Затвори очи и се отпусна в топлото море.

— По дяволите! — Бил дръпна ръката си. Сигурно някоя медуза го бе опарила.

На ръката му бе залепнало нещо черно като смола и изгаряше плътта му.

— Проклети петролни компании — изсумтя той и потърка ръката си, но петното не се изми.

Парещата болка се засили.

Той започна да ругае на глас и направи няколко крачки към брега. От ноздрите му потече кръв. Залитайки, Бил се добра до плажа. Тъмночервени петна замъглиха зрението му. Почувства се лек като перце и зашеметен, после се свлече на колене на пясъка.

— Помощ! Моля ви, някой да ми помогне!

До него се приближи възрастна двойка мексиканци.

— Que paso, Senor? 5 5 Какво става, господине? (исп.). — Б.пр.

— Съжалявам, не говоря испански. Трябва ми доктор.

Мъжът го погледна.

— El doctor?

Пронизваща болка възпламени очите на Бил. Той извика и заби юмруци в очните си ябълки.

— Господи, главата ми!

Мексиканката забърза да повика лекар.

Бил Годуин имаше чувството, че някой избожда очите му с шиш. Започна да скубе косата си, после се преви на две и повърна кървава черна течност.

Възрастният мексиканец се наведе над него и безуспешно се опита да му помогне.

Цвъртящото повърнато изпръска крака му и изгори плътта.

Белият дом

Вашингтон, окръг Колумбия

Докато четеше доклада от две страници, Инис Чейни усещаше погледите на президента Малър и на Пиер Борджия.

— Не се ли знае откъде е дошло токсичното замърсяване?

— От Мексиканския залив, вероятно от петролните кладенци на ПЕМЕКС — отговори Борджия. — По-важното е, че десетина американци и неколкостотин мексиканци са умрели. Течението е ограничило черния прилив до крайбрежието на Юкатан, но трябва да следим ситуацията, за да сме сигурни, че тинята няма да стигне до бреговете на Щатите. Важно е и да запазим дипломатическото си присъствие в Мексико по време на тази криза с околната среда.

— Какво искате да кажете?

Чейни забеляза, че Малър се чувства неловко.

— Пиер мисли, че ще е най-добре ти да оглавиш разследването. Проблемът с трафика на наркотици развали отношенията ни с Мексико. Смятаме, че възникналото положение може да предостави удобна възможност да ги оправим. Ще те придружават представители на пресата…

Чейни въздъхна. Макар че официалното му встъпване в длъжност щеше да стане през януари, конгреса го бе утвърдил за поста по-рано. Новата му длъжност, съчетана с работата като сенатор, го изтощаваше.

— Нека да изясним нещата. Подготвяме се за потенциален конфликт в Персийския залив, а вие искате да оглавя дипломатическа мисия в Мексико? — Чейни поклати глава. — Какво да правя там, по дяволите, освен да изказвам съболезнованията си? Моите уважения, господин президент, но посланикът ни в Мексико може да се справи с това.

— По-важно е, отколкото мислиш. Пък и на кого другиго би му стискало да го стори? Работата ти с Центъра за контрол и превенция на заболяванията по време на епидемията от тропическа треска преди три години беше страхотен пробив в публичните отношения.

— Участието ми нямаше нищо общо с публичните отношения.

Борджия затвори дипломатическото си куфарче.

— Президентът на Съединените щати току-що ви издаде заповед, господин вицепрезидент. Смятате ли да изпълните дълга си, или възнамерявате да подадете оставка?

Чейни гневно се вторачи в Борджия.

— Пиер, би ли ни оставил насаме за няколко минути?

Борджия излезе.

— Инис…

— Господин президент, ако вие искате да отида, ще го направя.

— Благодаря.

— Не е необходимо да ми благодарите. Само информирайте циклопа си, че Инис Чейни няма да подаде оставка заради никого. Що се отнася до мен, този човек току-що се изкачи на първото място в черния ми списък.

След два часа вицепрезидентът се качи на „Сикорски МХ-60 Пейв Хоук“. Новоназначеният му помощник Дийн Дисангро вече беше на борда заедно с двама агенти на тайните служби и шестима представители на пресата.

Чейни беше ядосан. През цялата си политическа кариера не бе позволявал да бъде употребяван като лакей на публичните отношения. Партийната линия и политическата коректност не означаваха нищо за него. Бедността и насилието, образованието и равенството между расите — това бяха нещата, за които си заслужаваше да се бори. Той често се виждаше като съвременен Дон Кихот, сражаващ се с вятърни мелници. „Онзи едноок пират си мисли, че може да ми дърпа конците, но току-що се въвлече в уличен бой с краля на скандалджиите“ — помисли Чейни.