Стив Олтън - Денят на змията

— Господин Елис, художник от Калифорния.

— Чувате ли ме, господин Елис?

Човекът лежеше по гръб и широко отворените му очи бяха втренчени в празното пространство.

Инис Чейни потрепери. Очите на Елис бяха абсолютно черни.

Полковникът дръпна лекаря настрана.

— Как се разпространява инфекцията?

— Чрез физически контакт или с черната тиня, или чрез телесните течности на заразен обект. Няма доказателства, че вирусът се пренася по въздуха.

— Марвин, моля те, дай ми касетофона и стой наблизо с контейнера.

Полковникът взе от Тепърман миниатюрния касетофон и започна да говори, докато асистираше на доктор Хуарес в прегледа.

— Обектът, изглежда, е влязъл във физически контакт с подобното на смола вещество. Има петна на показалеца и на средния пръст на дясната ръка. Плътта е изгорена до костта. Очите са фиксирани, кървят и са станали черни. Обектът явно е в ступор. Сестра, кога господин Елис е влязъл в контакт с черната тиня?

— Не знам, сър. Може би преди около два часа.

— Заразата действа бързо — прошепна Марвин на вицепрезидента.

Полковникът го чу и кимна.

— Кожата на обекта е лепкава, почти жълта и осеяна с черни мехури. — Рутеник внимателно докосна пълните с кръв торбички по кожата на Елис.

Доктор Хуарес седна до пациента, който излизаше от унеса си.

— Опитайте се да не мърдате, господин Елис. Влезли сте в контакт с някакво…

— Проклетото главоболие ме убива. — Елис изведнъж се надигна. От ноздрите му потече черна кръв. — Кои сте вие, по дяволите? О, боже…

Неочаквано от устата му изхвърча огромно количество гъста, черна кръв. Цвъртящата течност потече по гърдите му и опръска Тепърман и сестрата.

Чейни отстъпи няколко крачки назад. Догади му се. Той преглътна и се опита да възвърне хладнокръвието си.

Сестрата коленичи до пациента, като държеше ръката му. Състраданието не й позволяваше да отмести поглед от ужасеното лице на умиращия.

Очите на Елис приличаха на черни дупки в бледото, безизразно лице.

— Вътрешностите ми се топят — изстена той.

Горната част на тялото му започна да трепери и да се гърчи конвулсивно. Елис отново повърна черна течност, която този път излезе и от ноздрите му. Веществото се стече по шията му и бе последвано от поток яркочервена кръв.

Доктор Хуарес го хвана за лактите. Чейни затвори очи и се замоли на Бога.

Лекарят и сестрата положиха на леглото безжизненото тяло, пълно със заразени органи.

Полковник Рутеник се наведе над кървящия труп и хладнокръвно продължи да записва наблюденията си.

— Субектът, изглежда, има масивен вътрешен кръвоизлив. Марвин, дай ми контейнера. Искам няколко епруветки от тази черна течност, както и проби от тъканите и органите.

Инис Чейни положи неимоверни усилия на волята, за да не повърне в маската на защитното си облекло, докато наблюдаваше как Марвин Тепърман взима проби от заразената кръв. Потеше се обилно и имаше чувството, че ще се задуши.

Четиримата мъже оставиха сестрата да почисти.

Полковникът дръпна вицепрезидента настрана.

— Сър, Марвин ще отлети за Вашингтон с вас, за да занесе пробите за анализ. Аз предпочитам да остана тук още малко. Ако уредите…

— Диего! — Сестрата изскочи от палатката, като крещеше нещо на испански.

Доктор Хуарес я хвана за китките и се вторачи в скъсания ръкав над лакътя на защитното й облекло. Кожата й цвърчеше и капката черна повърната течност с размера на монета от двайсет и пет цента вече изгаряше плътта й чак до костта.

Полковник Рутеник напръска ръката й със зеления дезинфектант.

— Успокой се, Изабел. Мисля, че спряхме заразата навреме. — Доктор Хуарес погледна вицепрезидента. В насълзените му очи се четеше отчаяние. — Това е съпругата ми…

Чейни усети, че в гърлото му заседна буца, докато гледаше ужасяващите очи на обречената жена.

— Диего, отрежи ми ръката!

— Изабел…

— Диего, бебето ще бъде заразено.

Хуарес и Рутеник занесоха пищящата жена на хирургичната маса. Чейни побягна, хвана с две ръце шлема си, падна на колене, понечи да свали ципа на качулката си и повърна.

— Не!

Марвин го хвана за китката преди Чейни да успее да махне шлема и напръска оранжевото му защитно облекло с дезинфектант. После го хвана за ръката и го заведе при химичните душове. Застанаха под струята, после отидоха под втори душ с обикновена вода и накрая съблякоха защитните облекла.

Чейни хвърли изцапаната си фланелка в найлонов чувал, изми лицето и врата си и седна на пластмасовата пейка. Чувстваше се безсилен и уязвим.