Стив Олтън - Денят на змията

Доминик слезе от колата, увери се, че наоколо няма никого, отвори багажника и извади петнайсетметрово дебело найлоново въже. През половин метър на въжето бяха завързани възли. Тя се наведе, сякаш да провери задната дясна гума, и прикрепи единия край на въжето за основата на телефонния стълб, после се върна при багажника.

Отвори голяма картонена кутия и извади малък радиоуправляем модел на хеликоптер. От скоростната кутия се подаваше механичен нокът. Доминик сложи последния възел на въжето в нокътя и го щракна.

„И внимавай да не се провалиш. Гледай въжето да не докосне бодливата тел.“

Включи миниатюрния мотор на захранвания с батерии хеликоптер, постави го на стената и започна да направлява катеренето му.

Моделчето прехвърли стената и влезе в двора на клиниката. Доминик активира механичния нокът и той пусна въжето.

Възелът падна между кълбата бодлива тел и остана върху бетонната стена.

„Идеално.“ Доминик насочи хеликоптера надясно. Играчката се отправи към текстилната фабрика в края на уличката и изчезна. Доминик изключи дистанционното управление и чу как хеликоптерът се разби.

Затвори багажника, качи се в колата и подкара към служебния паркинг на клиниката.

Погледна часовника си. 22:07. Бръкна в жабката, извади флакон спрей за самоотбрана и ножовка и изключи двигателя.

„И така, Мик, сега всичко зависи от теб.“

Доминик забърза към входа на психиатричната клиника. Молеше се съзнанието на Мик да е било ясно по време на разговора им следобед.

22:14 ч.

Майкъл Гейбриъл седеше на ръба на тънкия дюшек. Безизразните му черни очи се бяха вторачили в пода. Устните му бяха леко разтворени. От устата му течеше слюнка. Ръцете му бяха отпуснати на коленете.

Чу, че санитарят идва.

— Хей, Марвис, вярно ли е? Наистина ли това е последната нощ на зомбито?

Мик пое въздух, опитвайки се да успокои учестения си пулс. Присъствието на пазача от охраната на седмия етаж усложняваше нещата.

Марвис изключи телевизора и избърса петната от сок на масата за кафе.

— Да. Утре Фолета ще го заведе в Тампа.

Вратата се отвори. С периферното си зрение Мик забеляза, че садистът се приближава. На прага стоеше още един човек.

„Още не — помисли Мик. — Ако скоча, Марвин ще затвори вратата. Ще изчакам, докато копелето забие иглата.“

Санитарят сграбчи лявата китка на Мик и грубо заби иглата в подутата му вена, като едва не счупи върха.

Мик сви мускули от болка, но не позволи тялото му да трепне.

— Барнс, бъди по-внимателен с него, инак пак ще те докладвам.

— Да ти го начукам, Марвин.

Пазачът поклати глава и тръгна по коридора.

Мик подбели очи. Тялото му се отпусна, той се свлече на лявата си страна и се вторачи пред себе си.

Барнс се увери, че Марвин е тръгнал, после смъкна ципа на панталона си.

— Хей, приятелко, искаш ли да опиташ нещо? — Той приклекна и се доближи до лицето на Мик. — Дай да ти отворим хубавите устенца…

Така и не видя юмрука, който го удари в слепоочието. Пред очите му се спусна червеникава мъгла.

Барнс се строполи на пода. Беше зашеметен, но в съзнание.

Мик го хвана за косата, изправи го и го погледна в очите.

— Гаден мръсник!

После го ритна с коляно в лицето, като внимаваше да не опръска униформата му с кръв.

22:18 ч.

Доминик вкара паролата си, изчака инфрачервената камера да сканира лицето й и влезе в централния пост на охраната.

Реймънд се обърна към нея.

— Я виж ти кой е тук. Дошла си да поднесеш последните си почитания на приятеля си, а?

— Ти не си ми приятел.

Той удари с юмрук по стоманената решетка.

— И двамата знаем за кого говоря. След малко и аз ще го посетя. Да, слънчице, аз и приятелят ти ще прекараме чудесно.

— Прави каквото искаш. — Тя тръгна към асансьора.

— Какво означава това?

— Приключих с работата тук. — Доминик извади от чантата си един плик. — Виждаш ли това? Оставката ми. Напускам стажа. Фолета в кабинета си ли е?

— Знаеш, че не е.

— Чудесно. Тогава ще дам оставката си на Марвин. Включи асансьора, за да се кача на седмия етаж, ако мислиш, че можеш да се справиш.

Реймънд я погледна подозрително, после активира асансьора, натисна копчето за седмия етаж и продължи да я наблюдава на монитора на камерата на охраната.

Марвин тъкмо се канеше да напусне поста си, за да изкара Барнс от килията, когато вратата на асансьора се отвори.

— Доминик? Какво правиш тук?

Тя го хвана под ръка и го поведе към бюрото, за да е с гръб към асансьора и коридора, където се намираше стаята на Мик.