Стив Олтън - Денят на змията

Дълбоко в душата си знаех, че всички тези неща са оправдания, защото красотата на Мария ме опияни от мига, в който Пиер ни запозна, когато бяхме първокурсници в Кеймбридж. С високите си скули, дългите черни коси и интелигентните, черни като абанос очи, излъчващи почти животински блясък, Мария беше видение, което завладя душата и сърцето ми. Но не можех да предприема нищо, за да не разваля приятелството си с Борджия.

Но не се отказах. Казах си, че Мария е като бутилка уникално вино, което жадувам да опитам, но никога няма да отворя, и потиснах емоциите си. Или поне така мислех.

Докато пътувахме от Лондон за Солсбъри, почувствах, че пред тримата ни застрашително се извисява кръстопът и един от нас, по всяка вероятност аз, ще поеме по пътя на самотата.

Стоунхендж несъмнено е едно от най-загадъчните места на Земята, странен храм от издигнати вертикално мегалитни камъни, наредени сякаш от великани в съвършен кръг. Вече бяхме посещавали това древно място и не очаквахме, че в зелените равнини на Южна Англия ни очаква откритие.

Но грешахме. Там попаднахме на още едно парче от мозайката.

Макар и не толкова стар, колкото Тиауанако, Стоунхендж представлява същото невероятно постижение на инженерството и астрономията. Предполага се, че мястото е било духовен магнит за земеделците, които за пръв път се появили в тези равнини след края на последния ледников период. Паметникът със сигурност е бил смятан за свещен, защото в радиус от три километра има не по-малко от триста гробници, някои от които щяха да ни подскажат важни неща, свързващи местността с експонатите, намерени по-рано в Централна и Южна Америка.

Според датирането с въглеродния метод Стоунхендж е построен приблизително преди пет хиляди години. Първият етап на строежа започнал със съвършен кръг от петдесет и шест дървени стълба, заобиколени от ров и насип. По-късно дървените маркери били заменени със сивкави камъни, пренесени от планинска верига, намираща се на сто и петдесет километра.

После на тяхно място били издигнати мегалитите, останките от които са запазени до днешно време.

Огромните отвесни камъни, от които е направен Стоунхендж, са от сарсан — най-твърдите скали в областта, намиращи се в град Айвъри, на трийсет и два километра на север. Първоначално Стоунхендж се е състоял от трийсет вертикално забити в земята дялани камъни, всеки с невероятното тегло от двайсет и пет до четирийсет тона. Камъните трябвало да бъдат пренесени много километри по хълмист терен, а после — изправени в съвършен кръг с диаметър трийсет метра. За да бъдат свързани, върху тях били поставени трийсет каменни плочи, всяка с тегло девет тона. Хоризонталните каменни плочи е трябвало да бъдат издигнати на седем метра над земята и после сложени върху вертикалните камъни. За да закрепят камъните, древните инженери издълбали на върха на колоните овални издатини и съответстващи вдлъбнатини на хоризонталните плочи.

След като огромният кръг от камъни бил завършен, строителите издигнали пет своеобразни каменни „врати“ (трилити), които се състоят от по два вертикални каменни блока, високи шест-седем метра и тежки по петдесет тона. Една трета от тях е заровена под земята. Петте врати са поставени във формата на конска подкова. Отвореният край е обърнат към така наречения олтар — камък, сочещ лятното слънцестоене. Централният и най-голям трилит е ориентиран по посока на зимното слънцестоене, двайсет и първи декември, деня в предсказанието на маите, датата, свързвана със смъртта от повечето древни култури.

Как са могли хората от Каменната ера да пренасят камъни с тегло четирийсет тона на разстояние трийсет и два километра по неравен терен? Как са могли да ги издигат вертикално и да ги забиват неподвижно в земята? Нещо повече, каква мисия би била толкова важна, че да ги мотивира да извършат такова невероятно усилие?

За самоличността на строителите на Стоунхендж няма писмени данни, но една популярна, макар и абсурдна легенда сочи Мерлин, магьосника на крал Артур, като творец на проекта. В легендата се казва, че брадатият мъдрец проектирал паметника така, че да функционира като космическа обсерватория, небесен календар и място за събиране, общуване и поклонение. През 1500 г.пр.Хр. Стоунхендж бил загадъчно изоставен.

Пиер се върна в Лондон, а ние с Мария напуснахме Стоунхендж, за да отидем да изследваме гробищните могили около паметника, с надеждата да намерим останки от продълговати черепи, които биха ги свързали с древните места в Централна и Южна Америка. Най-голямата погребална могила в околността е дълга сто и два метра, намира се под земята и е направена от сарсан. Там се намират останките от скелетите на четирийсет и седем души. Неизвестно защо костите са разделени по анатомичен признак в отделни помещения.