Стив Олтън - Денят на змията

Най-изумителното беше, че поне дванайсет черепа, принадлежащи на най-едрите хора, липсваха!

През следващите четири месеца ходехме от гробница на гробница и навсякъде намирахме същото. Накрая отидохме в най-свещеното от всички места — каменна крепост, намираща се в погребална могила в Лохкру, отдалечена местност в централна Ирландия.

В сарсановите стени на тази гробница са издълбани великолепни йероглифи. Основният дизайн е поредица от спирални концентрични кръгове. Спомням си как наблюдавах лицето на Мария на светлината на фенера. Черните й очи се съсредоточиха върху странните символи. Сърцето ми подскочи, когато лицето й засия. Тя ме повлече навън, хукна към колата и започна да отваря кутиите със стотиците снимки, които бяхме направили заедно, докато летяхме над платото Наска.

— Джулиъс, погледни! Ето! — извика Мария и ми даде черно-бяла снимка.

Там бе заснета рисунката на пирамида в Наска, както и други, по-стари рисунки в пустинята, които смятахме, че са изключително важни. В очертанията на триъгълника има две фигури — легнало по гръб четириного животно и концентрични кръгове — еднакви с онези, издълбани в погребалната могила.

Развълнувахме се от откритието. От известно време и двамата споделяхме идеята, че рисунките в Наска са древно послание за спасение, свързано с предсказанието на маите за Деня на Страшния съд, отправено към съвременния човек. Защо инак загадъчният художник е нарисувал фигурите толкова големи, че да се виждат само от самолет?

Ентусиазмът ни бе охладен от следващия логичен въпрос: коя пирамида представлява рисунката в Наска?

Мария настоя, че това трябва да е Голямата пирамида в Гиза, най-големият каменен храм в света. Каза, че според нея, Гиза, Тиауанако, Саксайуаман и Стоунхендж се състоят от мегалити, времето на построяването им е приблизително еднакво (или поне така мислехме) и наклонът на рисунката на пирамидата в Наска прилича на стръмните стени на египетската пирамида.

Аз не бях убеден в това. Моята теория беше, че по-старите рисунки в Наска са навигационни ориентири, предназначени да ни насочат в правилната посока. В рисунката на пирамидата в Наска имаше няколко особености, които според мен ни бяха оставени, за да разпознаем загадъчната триъгълна фигура.

Най-важната рисунка в очертанията на триъгълника е легналото по гръб четириного животно — ягуар, най-почитаният звяр в Централна Америка.

Втората беше рисунката на маймуна в Наска. Тази огромна фигура, нарисувана с една-единствена непрекъсната линия, има опашка, завършваща с концентричен спирален кръг, идентичен с този в пирамидата.

Маите са възвеличавали маймуната и са я смятали за вид човек. В мита за сътворението „Попол-вух“ четвъртият цикъл на света е бил унищожен от потоп. Неколцината оцелели били превърнати в маймуни. Фактът, че нито в Гиза, нито в южните райони на Перу няма маймуни, показва, че пирамидата, която е нарисувана в Наска, трябва да е свързана с Южна Америка.

В пустинята няма и китове, но въпреки това на платото Наска са нарисувани три подобия на тези величествени зверове. Стигайки до хипотезата, че загадъчният художник е използвал китовете, за да представи оградената от три страни с вода пампа, аз се опитах да убедя Мария, че въпросната пирамида трябва да представлява един от храмовете на маите, намиращ се на полуостров Юкатан.

Пиер Борджия не прояви интерес към нито една от теориите ни. Преследването на духовете на маите вече нямаше значение за годеника на Мария. Единственото, което го вълнуваше, беше политическата власт. От известно време бях забелязал промяната в него. Докато Мария и аз изследвахме гробниците, Пиер кроеше планове да се кандидатира за конгреса на Съединените щати. Два дни след като направихме откритието си, той надменно и студено заяви, че е крайно време двамата с бъдещата госпожа Борджия да се заловят с по-важни неща.

Аз бях сломен.

Плановете за сватбата бяха бързо уредени. Пиер и Мария щяха да се оженят в катедралата „Сейнт Джон“. Аз щях да им бъда кум.

Какво можех да направя? Бях отчаян и с цялото си сърце вярвах, че Мария е предопределена да бъде моя сродна душа. Пиер се държеше с нея като със своя собственост, а не като с равна. Тя беше неговият трофей, завоевание, което щеше да му служи добре като първа дама в политическите му амбиции. Обичаше ли я? Може би, защото кой мъж не би я обичал? Но дали тя го обичаше искрено?