Стив Олтън - Денят на змията

Пиер Борджия не беше съгласен с това. Двете години, прекарани в Наска, бяха достатъчни, за да заситят апетита му към археологията. Пък и заможното му семейство го притискаше да се върне в Щатите и да започне кариера в политиката. Проблемът беше, че той обичаше Мария и всъщност двамата възнамеряваха да се оженят през пролетта.

Колкото и да държеше на Пиер, Мария не беше готова да се откаже от разгадаването на предсказанието на маите и настоя да продължим да вървим по следите на брадатите белокожи хора, като отидем в Стоунхендж.

Идеята да се върнем в Англия беше изключително примамлива, затова се качихме на самолета. Предчувствах, че това пътуване завинаги ще разбие триумвирата ни.

Откъс от дневника на професор Джулиъс Гейбриъл

Справка Каталог 1972–75 г. стр. 6–412

Фотоалбум флопидиск: име на файла: НАСКА, снимка 109

28 октомври 2012 г.

Остров Санибел, Флорида

Неделя, 5:20 ч.

— Кукличке, събуди се!

Доминик отвори очи, прозя се и попита:

— Какво има?

— Из иска да слезеш в лабораторията. СПАН е засякла нещо.

Доминик изрита одеялото, скочи от леглото и хукна след Едит.

Из си беше сложил слушалките и седеше с гръб към нея. Звуковата система записваше информация.

Той завъртя стола си към Доминик. Из беше само по халат и чехли. Косата му беше разрошена, а лицето — сериозно.

— Снощи, преди да си легна проверих системата. Единственото странно нещо, което бе открила СПАН, беше така наречената „мъртва зона“ — територията, където няма живот. Това само по себе си не е странно. Всяко лято в залива се появяват мъртви зони, когато планктонът цъфти и водата остава без кислород. Но мъртвите зони обикновено се появяват по крайбрежието на Тексас и Луизиана и никога толкова дълбоко. Както и да е, препрограмирах СПАН да се съсредоточи върху този район и оставих системата да търси цяла нощ. И преди петнайсет минути се чу ето това. — Из свали слушалките и ги подаде на Доминик. — Слушай.

Тя чу някакъв звук, подобен на пукане на неонова лампа, преди да изгори.

— Прилича на бял шум.

— Продължавай да слушаш.

Из превключи на по-висока честота.

Белият шум заглъхна и Доминик чу непрекъснато тракане на метал.

— Прилича на хидравлика.

Из кимна.

— И аз казах същото на майка ти. Всъщност помислих, че СПАН е засякла подводница, спряла на морското дъно. После отново проверих местоположението. — Той й даде компютърна разпечатка. — Звукът идва не от дъното, а отдолу. По-точно, от дълбочина километър и половина.

Сърцето на Доминик започна да бие като обезумяло.

— Но как е възможно…

— Ти ми кажи, Доминик. Какво чувам? Това някаква шега ли е? Защото ако е така…

— Стига глупости, Из — каза Едит и прегърна Доминик. — Дом няма представа какво си открил. Един приятел й е съобщил тази информация.

— Кой е този приятел? Искам да се срещна с него.

Доминик потърка очи.

— Не можеш.

— Защо?

— Той е… мой бивш пациент.

Из погледна Доминик, после съпругата си. Онзи лудият? О, не…

— Какво значение има, Из? Там долу има нещо, нали? Трябва да проучим…

— Чакай малко, дете. Не мога да се свържа с администрацията на „Океани и атмосферни явления“ и да им кажа, че съм чул хидравлични звуци с източник километър и половина под морското дъно. Първото, което ще попитат, е как съм открил звуците. Какво ще им кажа? Че някакъв откачен е казал на дъщеря ми координатите от стаята си в психиатричната клиника в Маями?

— Какво значение има кой ти ги е казал?

— Има огромно значение. — Из потърка челото си. — СПАН вече не вярва на случайна информация. Преди три години използвах системата и засякох вибрации, идващи от дъното на залива, които приличаха на земни трусове. Кажи й, Едит.

Едит се усмихна.

— Баща ти мислеше, че след няколко минути ще ни помете огромна вълна. Паникьоса се и каза на бреговата охрана да евакуират населението и летовниците.

— Оказа се, че съм настроил системата твърде силно. Онова, което бях помислил за земни трусове, всъщност бяха звуци от прокарване на телефонен кабел на стотина километра от брега. Почувствах се като пълен идиот. После се наложи да използвам много връзки, за да включа станцията към СПАН. Не мога да си позволя още един провал.

— Няма ли да изследваш звука?

— Не съм казал такова нещо. Ще продължа да го слушам и записвам, но няма да се свържа с никоя федерална агенция, докато не съм абсолютно сигурен, че откритието ти си заслужава.