Стив Олтън - Денят на змията

— Изглежда, новината се е разчула — изкрещя той, за да надвика клаксоните.

Едит погледна часовника си.

— Нямаме време. Трябва да слезем.

— Пеша? — Сю поклати глава. — По чехли съм…

Едит отвори вратата и измъкна приятелката си навън. Харви хвана леля си за ръката и поведе двете жени към другия край на моста.

Едит вдигна глава и засенчи очи с ръка срещу силната светлина, която идваше от водата между остров Санибел и Мексиканския залив.

Покрай брега бавно маневрираше петролен танкер, боядисан в червено и черно.

Зад танкера, на пет километра от сушата, се издигаше огромна водна стена.

Сю Рубен също погледна натам и недоверчиво възкликна:

— Господи, това нещо реално ли е?

Чудовищната вълна се извиси на четирийсет метра и помете петролния танкер. После с оглушителен рев вълната заля брега на Санибел и мостът се разтърси.

Едит повлече племенника и приятелката си към изоставената будка за такси. Харви отвори вратата и ги блъсна вътре. Вълната помете Санибел и остров Каптива.

Харви затръшна вратата и тримата се хвърлиха на пода.

Водата заля моста и той се разтресе и изскърца. От всички страни нахлу морска вода и започна да изпълва квадратната будка от плексиглас. Едит, Харви и Сю стояха в мрака: нивото на водата се повишаваше. Вълната бучеше като товарен влак и тресеше будката, опитвайки се да я изкърти от основата й.

Едит затвори очи и зачака смъртта. Последната й мисъл беше за Из. Питаше се дали ще го види.

Слепоочията й пулсираха.

А после ревът заглъхна и слънчевата светлина се върна.

Харви отвори вратата с ритник.

Бяха оцелели. Излязоха зашеметени навън.

Едит прегърна Сю.

— Добре ли си?

Сю кимна.

— Ще се връщаме ли?

— Не. Цунамите идват на серии. Трябва да бягаме.

Чичен Ица

Мик държеше предмета от нефрит и гледаше изображението на воина. Все едно се бе вторачил в огледало.

Изведнъж от иридиевия контейнер повя ветрец и после се чу свистене.

Мик бръкна вътре и дори не се изненада, когато намери къс избелял картон, изписан с познат почерк.

„Майкъл,

Ако съдбата те доведе чак дотук, значи в момента си стъписан така, както бяхме ние с майка ти, когато предметът в ръката ти бе изкопан през 1981 година. Ти беше невинно тригодишно дете и аз бях достатъчно глупав, за да повярвам за миг, че воинът съм аз. Но после майка ти посочи черните очи и двамата инстинктивно разбрахме, че това е твоят образ. Сега знаеш истинската причина защо двамата с майка ти продължихме издирването и защо те лишихме от нормално детство в Щатите. Чакаше те велика съдба, Майкъл, и като твои родители, ние решихме, че дългът ни е да те подготвим, доколкото можем. След двайсетгодишни изследвания аз все още не разбирам каква е функцията на този предмет. Предполагам, че е оръжие, оставено ни от самия Кукулкан, макар да не виждам източника на сила, който може да идентифицира предназначението. Стигнах до извода, че обсидиановото острие е древен церемониален нож, датиращ от хиляди години, може би някога използван за изтръгване на сърцата на принесените в жертва хора. Надявам се, че ще разбереш останалото, преди да е настъпил денят на зимното слънцестоене през 2012 година. Моля Бога да ти помогне и един ден да намериш в сърцето си прошка за окаяната ми душа и за всичко, което сторих.

Мик препрочете писмото няколко пъти. Съзнанието му се опитваше да проумее онова, което сърцето му вече бе разбрало.

„Това съм аз. Аз съм избраникът.“

Изправи се, пусна писмото и контейнера в дупката, стисна в ръка предмета от нефрит и хукна към стъпалата в западната страна на пирамидата на Кукулкан.

Когато стигна до върха, бе облян от пот. Избърса челото си и тръгна по северния коридор към стената, където беше скрита хидравличната врата на Пазителя.

— Пазителю, пусни ме! Пазителю…

После заудря по стената, но нищо не се случи.

Свещеният жертвен кладенец

Подполковник Майк Слейър беше висок два метра, тежеше сто и петдесет килограма и беше най-едрият командос от зелените барети. Имаше дълбок глас, китайско-ирландско-американски произход и беше бивш професионален футболист и чудо на медицината, защото почти всяка част на тялото му беше оперирана, наместена или подновена. Имаше репутацията, че удря, с цел да причини болка, когато не може да измисли какво да каже.

„От три часа ни се скъсва задникът в тая проклета мексиканска джунгла!“

В слушалката в лявото му ухо се разнесе пращене. Подполковникът нагласи предавателя.