Стив Олтън - Денят на змията

— Казвай, полковник.

— Сателитът „Опс“ откри магнитно течение, приближаващо се от север към позицията ти. Мислим, че извънземното се движи през пещерите под водата и може да излезе от кладенеца.

„Крайно време беше, по дяволите.“

— Прието. Готови сме.

Майк направи знак на взвода си да заеме позиция около кладенеца. Хората му бяха въоръжени с най-смъртоносните автомати на света. Оръжието тежеше седем килограма и имаше две цеви. Едната изстрелваше патрони 5.56 мм, а другата — двайсетмилиметрови високомощни патрони, които при съприкосновение с целта експлодираха.

Сержант Джон Маккормак се приближи до подполковника и двамата се вторачиха в тъмната вода в свещения кладенец.

— Е, къде е шибаното извънземно?

— Шестнайсетият боен закон на Мърфи. Ако си определил целта, не забравяй да уведомиш врага.

Земята започна да трепери и повърхността на водата се развълнува.

— Изглежда избързах.

Майк направи знак на хората си, после отстъпи от ръба на кладенеца. Земните трусове се засилиха.

Джон Маккормак гледаше през лазерния прицел. „Излез да ти видим сметката.“

Земята започна да се тресе толкова силно, че командосите не можеха да се прицелят.

Отсрещната стена на свещения жертвен кладенец избухна в експлозия от варовик и вода.

Извънземното се появи.

Мускулите на Майк се свиха от страх.

— Огън! Огън!

Оръжията на командосите изстреляха порой от олово.

Но куршумите не стигнаха до извънземното. Невидимият щит от енергия обви очертанията на гигантската змия. Куршумите сякаш се изпаряваха, навлизайки в енергийното поле.

— Какво става, мамка му?

Майк се вторачи ужасен и объркан в съществото. Хората му продължиха да стрелят.

Извънземното бързо мина край командосите и се понесе към пирамидата.

Майк включи предавателя в шлема си.

— Полковник, установихме контакт с извънземното, или поне се опитахме да го направим. Куршумите ни са безполезни. Изпариха се.

Докато гледаше игрището на маите от върха на пирамидата на Кукулкан, Мик чу бръмченето на приближаващия се хеликоптер. Машината кацна на поляната до западната стъпаловидна стена на пирамидата.

Сърцето му заби като обезумяло — от хеликоптера слязоха Доминик, президентът и двама американски командоси.

Майкъл…

Той затаи дъх, обърна се на север и почувства, че нещо се приближава към него. Нещо огромно!

Дърветата в джунглата се изкореняваха от придвижването му.

Четирите танка потеглиха един след друг по пътеката. Лазерните им мерници се прицелиха в средата на древния път.

Очите на Мик се отвориха широко. Сърцето му пърхаше като на агонизираща птица.

Над върховете на дърветата се появи главата на извънземното. Тъмночервените му очи блестяха като рубини на светлината на следобедното слънце.

„Тецкатилпока…“

Танковете откриха огън.

Но експлозия не последва. Снарядите стигнаха до обвивката на извънземното и изчезнаха в плътна въздушна възглавница.

Грамадната змия мина над бойните машини и продължи по пътя си. Танковете изчезнаха за миг в енергийното поле, но след секунда отново се появиха. Титановите им корпуси бяха смачкани до неузнаваемост.

В съзнанието на Мик отекнаха думите на Пазителя. „Тецкатилпока намери убежище в коридора в четвъртото измерение.“

„Порталът в коридора в четвъртото измерение… е самият Тецкатилпока! Тецкатилпока е порталът!“

Пернатата змия се извиси по северната фасада на пирамидата. Демоничните очи блестяха и излъчваха енергия. Златистите цепки на зениците се разшириха и сякаш разкриха пламъци от пещ в пъкъла.

Обзет от смъртен страх, Мик се вторачи в съществото. „Пазителят иска да вляза в това нещо?“

Змията спря на върха на пирамидата, отвори уста и издиша поток от изумруденозелена енергия.

Варовиковият храм бе обхванат от неземни яркочервени пламъци, които за секунди разтопиха каменните блокове.

Мик отстъпи от непоносимата горещина и намери убежище на трите най-горни стъпала.

Пламъците угаснаха. От руините на централната стена на храма се подаде петметрова антена от иридий.

„Антенната решетка!“

Ти си Хунафу. Ти имаш достъп до антенната решетка на Исполините.

Изведнъж в Мик се отприщи отдавна задрямал инстинкт за оцеляване. Импулси с мощен заряд се вляха от нервните окончания на пръстите му в предмета от нефрит, който започна да излъчва силна, ярка и почти ослепителна енергия.

Извънземното застина неподвижно. Кехлибарените му зеници се скриха в тъмночервените цепки на очите.