Стив Олтън - Денят на змията

Високо на източната и западната стена имаше каменни кръгове, разположени вертикално като баскетболни обръчи. Изобретеният от олмеките церемониален ритуал, известен като игра с топка, подобна на днешния баскетбол, бе символизирал епичната битка между светлината и мрака, доброто и злото. Състезавали се два отбора от по седем воини — опитвали се да вкарат гумена топка в обръчите, използвайки лактите, краката и коленете си. Целта била проста, а мотивацията — ясна. Победителите били награждавани, а победените — обезглавявани.

Майкъл Гейбриъл стоеше в средата на затревеното игрище, дълго сто и шейсет и широко четирийсет метра. Бе застанал в сянката на извънземния летателен обект и даваше указания на тричленния екип от американски командоси. Мъжете копаеха дупка точно под ноктите на извънземния обект.

Косите на Мик се изправиха от мощното силово поле на летателното устройство.

От южния край на игрището се зададе джип. Полковник Кечпол скочи на земята още преди превозното средство да е спряло.

— Току-що ни съобщиха, че космическият кораб е излязъл на повърхността на водата, Гейбриъл. Точно както каза ти.

— Флотът успял ли е да го унищожи?

— Не. Корабът е защитен от същото силово поле, което предпазва и проклетите летателни взривни устройства. Има и друго. Появило се е извънземно…

— Извънземно? Как изглежда? — Сърцето на Мик започна да бие като обезумяло.

— Нямам представа. Антенната решетка на пирамидата причинява проблеми в комуникациите. Знам само, че е огромно и военните мислят, че се е отправило насам. — Полковникът коленичи до дупката. — Лейтенант, искам ти и хората ти да излезете оттам.

— Слушам, сър.

— Полковник, нима се отказвате?

— Съжалявам, Гейбриъл, но хората ми трябва да пазят антенната решетка. Какво всъщност търсиш?

— Нали ви казах. Камък. Овален. Маркер с размерите на футболна топка. Сигурно е заровен точно под ноктите на извънземния летателен обект.

Лейтенантът излезе от дупката. Последваха го и двамата командоси. Целите бяха в ситен бял прах.

Лейтенантът пийна вода от манерката си и изплю последната глътка.

— Намерихме края на някакъв метален контейнер, Гейбриъл, но ако го извадим, тунелът ще рухне под тежестта на летателния обект. Долу ти оставихме фенерче и кирка, ако искаш да опиташ, но те съветвам да не го правиш.

Командосите се качиха в джипа.

— Предлагам да се махнеш оттук, преди да са започнали фойерверките — извика полковникът и джипът потегли.

Командосите бяха изкопали тясна хоризонтална шахта, минаваща точно под извънземния летателен обект. Мик взе кирката в едната си ръка и фенерчето в другата и запълзя в тунела. Звуците отгоре бързо заглъхнаха.

Проходът беше дълъг три метра и половина. От скалата над главата на Мик се подаваха острите като бръснач нокти на съществото.

Във варовиковия покрив между двата черни нокътя имаше лъскав контейнер от иридий — същият, който преди много години Мик и баща му бяха намерили в пустинята Наска.

Мик внимателно изкърти варовика около контейнера. По гърба му се посипаха камъчета. На тавана се отвориха пукнатини. Мик продължи да чука с кирката, макар да знаеше, че всеки момент таванът ще се срути и ще го затрупа.

Белият прах го заслепи. Той дръпна контейнера с всичка сила, извади го и отскочи. Част от тавана се разруши. Вдигна се плътна завеса от бял прах и отломки и извънземният летателен обект с тегло един тон падна в шахтата.

Мик запълзя обратно в тунела и се измъкна на повърхността. Тялото му беше покрито с бял прах, а лявата ръка — окървавена.

Той легна по гръб до дупката и вдиша чист въздух. Извади манерката и изля върху лицето си топлата вода, обърса се, после седна и насочи вниманието си към контейнера.

Дълго гледа червения символ — Тризъбеца на Паракас, отличителният белег на Пазителя — и черпи сили от него.

— Е, Джулиъс, да видим какво си крил от мен през всичките тези години.

Отвори контейнера и извади странен предмет.

„Какво е това?“

Предметът беше от нефрит, овален и тежък, с размера на човешки череп. От едната страна се подаваше дръжката на огромен нож от обсидиан. Мик се опита да извади оръжието, но не можа. В другата страна на предмета бяха изсечени два образа. Първият представляваше епична битка между брадат белокож мъж и гигантска перната змия. Мъжът стискаше малък предмет, който държеше влечугото на разстояние. Вторият образ беше на маиански воин.

Мик се втренчи в лицето му и кожата му настръхна.