Стив Олтън - Денят на змията

„Боже господи… Това съм аз.“

Остров Санибел

Западното крайбрежие на Флорида

Сигналът за тревога на СПАН стресна Едит Акслър и я събуди. Тя вдигна глава от масата, взе слушалките, сложи ги на главата си и се заслуша.

В същия миг в лабораторията влезе племенникът й Харви, който видя, че е разтревожена, и попита:

— Какво има?

Тя му хвърли слушалките, после бързо включи сеизмографа. Писецът започна да драска по хартията.

— Какво става? — попита Харви.

— Силно земетресение под риф Кампече. Сигурно е станало преди по-малко от половин час. Тътенът, който чуваш, е от серия мощни цунамита в плитчините по крайбрежието на Западна Флорида. Когато стигнат до брега, ще бъдат огромни. Ще залеят всички острови.

— Кога?

— След десетина-петнайсет минути. Ще се обадя на Бреговата охрана и на кмета, а ти съобщи на полицията, после докарай колата. Трябва да се махнем оттук.

Мексиканският залив

„Сикорски СХ-60Б Сийхоук“ се издигна на петнайсет метра над белите гребени на вълните. Други четири военни хеликоптера го следваха отблизо. Високо над тях две ескадрили изтребители на обединените сили насочваха сензорите си към бързодвижещата се вълна на осемстотин метра пред тях.

Доминик се бе вторачила в чудовищното вълнение в морето. В далечината, през утринната мъгла, се виждаше крайбрежието на Юкатан.

По морското дъно, по-бързо от реактивен самолет, се движеше първата от серията цунами. Когато стигна до плитчините, смъртоносната водна стена забави скоростта си, разби се и пренасочи страховитата си ярост нагоре. Издигна се почти до хеликоптера. Генерал Фекондо потупа помощник-пилота по рамото.

— Защо изтребителите не стрелят?

Помощник-пилотът се обърна и го погледна.

— Докладваха, че целта е твърде дълбоко и се движи твърде бързо. Радарите не могат да я засекат. Не се тревожете, генерале, извънземното всеки момент ще изскочи от морето. Ракетите ни ще го размажат веднага щом стигне до плажа.

Президентът Чейни погледна Доминик. Смуглото й лице бе пребледняло.

— Добре ли си?

— Ще бъда по-добре, когато… — Тя млъкна и пак се вгледа във водата. Имаше чувството, че губи равновесие. Морето сякаш се надигна до тях. — Хей! Внимавайте! Вдигнете хеликоптера!

— По дяволите… — Пилотът дръпна силно лоста. Чудовищната вълна стигна до хеликоптера и го повдигна, сякаш беше сърф.

За миг „Сикорски“ се наклони на една страна и се люшна на гребена на високата двайсет и пет метра вълна. После се извиси нагоре. Всички облекчено си поеха дъх. Огромната вълна се насочи към брега, помитайки всичко по пътя си.

От кръжащите отгоре изтребители на обединените сили се разнесе оглушителен рев.

— Генерале, от хеликоптерите докладват, че са загубили визуален контакт с извънземното.

— Във вълната ли е?

— Не, сър.

— Тогава къде е, по дяволите? — изкрещя Чейни. — Не може да изчезне нещо с такива размери.

— Трябва още да е в морето — отговори генералът. — Нека хеликоптерите се върнат на мястото, където са го видели за последен път. Изпратете самолети да огледат крайбрежието. Трябва да попречим на извънземното да навлезе навътре в сушата.

Изминаха десет дълги минути.

Доминик видя как вълната се отдръпна към морето. Бушуващият поток влачеше изкоренени палми, отломки и добитък.

— Господин президент, губим си времето…

Чейни се обърна към нея.

— Извънземното трябва да е някъде там.

— Ами ако не е? Ако е тръгнало към Чичен Ица, както каза Мик?

— Четирийсет хеликоптера обикалят крайбрежието на Юкатан — отвърна генерал Фекондо. — В мига, в който онова нещо се покаже…

— Чакайте! Мик каза, че отдолу полуостровът прилича на гигантска гъба. Там има лабиринт от пещери, свързани с морето. Извънземното не се крие, а пътува под земята!

Остров Санибел

Едит заблъска по вратата на къщата на приятелката си.

— Отвори, Сю!

Сю Рубен отвори. Още не се беше разсънила.

— Какво става?

Едит я сграбчи за китката и я повлече към колата.

— За бога, Едит, по пижама съм…

— Качвай се! Задава се цунами!

Харви включи на скорост и колата потегли към главния път.

— Цунами? Колко е голяма? А останалата част от острова?

— Хеликоптерите на Бреговата охрана обикалят над плажа и улиците. На всеки десет минути по радиото и телевизията правят съобщения. Не чу ли сирените?

— Не спя със слуховия апарат.

Когато се приближиха до разклона за магистралата, Харви удари спирачки. Единственият мост на остров Санибел беше задръстен от коли.