Стив Олтън - Денят на змията

Издигането на извънземния кораб предизвика серия от смъртоносни цунамита, които се разпространиха от епицентъра на земетресението към бреговете.

— Капитане, извънземният обект разруши морското дъно…

— Ще го взривим. Твърде голям е, за да не го уцелим.

Подводницата се тресеше.

— Лоцмане, гледай да избегнеш отломките. Пригответе торпедата.

— Слушам, сър.

— Сравнете показанията на хидролокатора. Изстреляйте първо и второ торпедо.

— Слушам, сър.

— До взривяването остават десет секунди. Седем… Шест… Пет…

Двете торпеда се отправиха към издигащия се космически кораб. Когато стигнаха на петнайсет метра от обекта, бойните глави се сблъскаха с невидимо силово поле и експлодираха.

На борда на „Джон Стенис“

— Адмирале, от „Скрантън“ докладват, че са улучили мишената, но няма нанесени поражения. Обектът, изглежда, е защитен със силово поле и продължава да се издига.

Очите на всички бяха вторачени в редицата монитори. Монтираните на „Хищник“ камери показаха пръстен от мехури, образуващ се на повърхността на водата.

— Ето го!

Яйцевидният предмет изскочи над водата. Обгорената му иридиева повърхност беше осеяна с назъбени метални върхове и вдлъбнатини с размерите на кратери.

Сензорите предадоха компютърно увеличени образи на кораба. Доминик се втренчи в триизмерното холографско изображение. От долната част на кораба висяха двайсет и три цилиндрични придатъка.

— Свържете ме с изтребителите — заповяда адмиралът. — Да открият огън.

Изтребителите на обединените сили нарушиха формацията и изстреляха залп от ракети, които се взривиха точно пред космическия кораб. Блесна неоновосиньо силово поле.

Командирът изруга.

— Това проклето нещо е запечатано в защитно поле също като извънземните летателни обекти. Капитан Рамирес…

— Слушам, сър.

— Заповядайте на изтребителите да напуснат района. Изстреляйте две ракети „Томахоук“. Да видим колко силно е полето.

Оглушителен гръм разтърси военния кораб. Бойните глави на ракетите се блъснаха в мишената. От последвалата експлозия се образува огнено кълбо, което се понесе към небето.

Космическият кораб остана непокътнат.

И после се случи нещо.

В центъра на извънземния обект се забеляза механично движение, последвано от ярка зелена светлина.

Лъчът излизаше от отвор в корпуса на космическия кораб. Иридиевата обвивка сякаш започна да се лющи на пластове, после се сгъна и се отдалечи от водовъртежа на енергия. От изумруденозеленото сияние се появи същество.

Камерите на военноморските сили се фокусираха и показаха лицето му — огромна змия. Грамадният череп беше украсен с люспи, наподобяващи пера. Тъмночервените очи блестяха като фарове. Зениците представляваха вертикални цепки, присвити срещу утринната светлина. Гигантските челюсти се отвориха. Показаха се два ужасяващи, черни като абанос зъба, дълги метър и половина. Останалите бяха по-малки и остри като скалпели.

Огромното влечуго въздъхна и на широкия му гръб се разпериха гъсти пластове от мазни, люспести, изумруденозелени пера.

Острите шипове на корема се вкопчиха в иридиевата повърхност на извънземния кораб и съществото се надигна като отровна кобра.

Погледна само за миг към небето, сякаш анализираше атмосферата.

После с невероятна скорост съществото се гмурна в морето и изчезна под вълните.

Президентът и главнокомандващият гледаха втрещени мониторите.

— Боже господи… Реално ли беше това нещо? — прошепна Чейни.

Потресеният специалист по комуникациите слушаше съобщението в слушалките си.

— Адмирале, „Скрантън“ докладва, че извънземното минава през термоклина. Скоростта му е… Господи… деветдесет и два морски възела. Курс — юг-югоизток. Сър, то явно се е отправило към полуостров Юкатан.

Чичен Ица

На паркинга на Чичен Ица се бе събрала тълпа от двеста хиляди религиозни фанатици. Хората скандираха и хвърляха камъни по въоръжените до зъби мексикански полицаи, които се опитваха да си проправят път към блокирания вход на града на маите.

Четири американски танка бяха заели отбранителни позиции от двете страни на пирамидата на Кукулкан. В джунглата наоколо бяха скрити две дивизии тежковъоръжени „зелени барети“.

На запад от пирамидата на Кукулкан се намираше Голямото игрище — огромна арена, построена във формата на буквата „I“, оградена от всички страни със стени от варовик.

Източната стена на игрището се състоеше от триетажна постройка, известна като Храма на ягуарите. Колоните на входа бяха изваяни във формата на пернати змии. Постройката в северната страна на игрището се наричаше Храма на Брадатия. На фасадата на двете стени бяха издълбани изображения на великия Кукулкан, появяващ се от челюстите на перната змия. Други сцени изобразяваха Кукулкан, облечен в туника и легнал мъртъв, след като е погълнат от двуглава змия.