Стив Олтън - Денят на змията

Председателят на Обединените нации повиши тон, за да надвика изблика от възражения.

— Господин Грозни, съмнявате ли се в съществуването на извънземна заплаха?

— Казахте ни, че заплахата от извънземни летателни обекти е елиминирана и че антенната решетка пречи на детонацията им. Така ли е, господин Фаулър?

Професорът го погледна умислено, после каза:

— Извънземните обекти няма да се взривят, докато антенната решетка на пирамидата остане непокътната. Но заплахата още…

— Тогава защо си губим времето да обсъждаме този въпрос? Предлагам да го оставим на учените. Беше ми казано, че това съвещание ще има политически характер. Дойдох тук въпреки многобройните заплахи за живота ми. При термоядрените експлозии загинаха руски и китайски цивилни лица. Смъртта си е смърт, госпожо председател, независимо дали е причинена от ядрено унищожение, задушаване или глад. Нека Западът и свръхоръжията му унищожат извънземния кораб. Докато говорим, хиляди хора от моя народ умират от глад. В момента трябва да обсъдим как да променим света…

— Кой сте вие, че да искате промяна? — прекъсна го генерал Фекондо и стана. — Концепцията ви за промяна беше да въвлечете Съединените щати в ядрена война. Западът даде на страната ви милиарди долари, за да помогне на гладуващите и да стимулира икономиката ви, а вие ги изразходвахте за оръжия…

Мик затвори очи и се съсредоточи върху думите на професор Фаулър. Замисли се за извънземната камера под Мексиканския залив и си спомни за раната на крака си.

„Кръвта ми беше синя. Атмосферата в камерата е била от въглероден двуокис.“

Спомни си думите на Пазителя. „Условията на вашата планета не бяха подходящи… Целта беше Венера… Светът ви се аклиматизира.“

— Дошли сте при нас за помощ — изрева Дик Прзистас, — а хапете ръката, която искате да храни народа ви!

— Какъв избор имаме? — попита Грозни. — Убедихте ни да подпишем договори за стратегическите оръжия, а учените ви продължиха да разработват методи за унищожаването ни. Каква полза има от мирните договори, когато най-новите американски технологии са по-смъртоносни от старите ракети, които така благосклонно елиминирахте? — Грозни се обърна към останалите присъстващи. — Да, Русия изстреля първа ракетите, но бяхме провокирани. Съединените щати от десетилетия демонстрират ядрената си мощ. Информаторите ни казват, че на американците им остават по-малко от две години до завършването на оръжие с чист термоядрен синтез. Само две години! Ако извънземните не бяха атакували, тогава щяха да го направят Съединените щати.

В залата отново стана шумно.

Грозни заплашително вдигна пръст срещу Чейни.

— Питам новия американски президент — наистина ли целта ви е мирен договор… или война?

Чейни стана и изчака залата да утихне.

— Ръцете на всички в тази зала са окървавени, господин Грозни. Съвестта на всеки е гузна и съзнанието на всички е обзето от страх. Но, за бога, можеше всички да сме мъртви. Държахме се като деца и ако храним някаква надежда да оцелеем като вид, трябва да се отърсим от дребните си противоречия и веднъж завинаги да пораснем. Съгласен съм, че е необходима драстична промяна. Човечеството не може повече да търпи заплахата от самоунищожение. Трябва да сложим край на уклончивостта и да организираме икономиките си в един световен ред — редът на мира. Господин Грозни, Съединените щати подават маслиновата клонка. Ще я вземете ли?

Виктор Грозни се приближи до Чейни и го прегърна. В залата се разнесоха одобрителни възгласи.

Доминик стана и заръкопляска. От очите й бликнаха сълзи. Мик тръгна към трибуната.

Залата отново утихна.

— Президентът Чейни е мъдър човек — каза Мик. — Посланието, което нося в съзнанието си, също е от мъдър човек, чиято антенна решетка ни помогна да се спасим. Докато нациите ни обсъждат политиката, светът е облъчван от радиация и се аклиматизира да приюти един много стар вид, който не се стреми нито към мир, нито към война. За този враг Земята е само инкубатор, а човечеството — обитателят му от два милиона години, който трябва да бъде унищожен. Независимо дали между нас има противоречия, нека да не правим грешка. Утре е Денят на Страшния съд. На зазоряване ще се отвори космически портал, който трябва да бъде запечатан, за да може нашият вид да оцелее. Ако не успеем, тогава нищо казано и сторено в тази зала няма да има значение. До залез-слънце утре всяко живо същество на тази планета ще бъде мъртво.