Стив Олтън - Денят на змията

— Добре, добре. Хайде да кацнем, лейтенант. Младата дама иска да види приятеля си.

Генерал Фекондо бе притиснал радиопредавателя до ухото си.

— Повторете отново, адмирал Гордън…

— Повтарям, извънземният космически кораб още е предпазен от невидим щит. Може да сте убили звяра, но източникът на силата му продължава да е много активен.

Мик лежеше на земята. Изтощеното му съзнание се опитваше отново да установи телепатичната връзка, която му бе позволила да активира антенната решетка на Пазителя.

Отчаян, той се надигна и се вторачи в обсидиановия нож в ръката си. „Аз съм Хунафу, но не съм Един. Не мога да получа достъп до Черния път и да запечатам портала.“ Той се обърна и видя взвод въоръжени до зъби командоси, които се появиха от джунглата.

Майк Слейър му помогна да стане.

— Мамка му, Гейбриъл, как го направи?

— И аз бих искал да знам.

Неколцина командоси стреляха по безжизнената глава на извънземното. Куршумите се изпариха, преди да поразят мишената.

Майкъл…

Мик се стресна и вдигна глава. Гласът беше различен, но познат. И успокояващ.

„Пазителю…“

Мик затвори очи и позволи на гласа да насочи мислите му към дълбините на съзнанието му.

Отърси се от страха си, Хунафу. Отвори портала и влез. Господарите на Подземния свят, които останаха на Земята, ще дойдат да те предизвикат и ще се опитат да ти попречат да запечаташ космическия портал, преди да пристигне Бога на смъртта.

Мик отвори очи и се съсредоточи върху ужасяващата паст на Тецкатилпока.

От антената на Пазителя изригна яркосин енергиен лъч и се насочи към безжизнената глава на змията.

Челюстите започнаха да се отварят. Стреснатите командоси отскочиха. Неколцина безрезултатно откриха огън срещу мъртвото чудовище.

Мик затвори очи и се съсредоточи. Челюстите на извънземното се отвориха напълно, оголвайки ужасяващо огромните черни зъби, заобиколени от стотици по-малки и остри като игли.

А после от устата се появи втора змийска глава. Мик се съсредоточи още по-усилено. От устата на втората змия се появи трета глава.

Антенната решетка се изключи. Мик падна на колене. Беше изтощен.

А после високо над пирамидата се появи въртящ се изумруденозелен цилиндър от енергия — космически четириизмерен коридор във времето и пространството, спускащ се от помръкващото небе, за да се свърже с опашката на безжизнената извънземна змия.

Командосите пуснаха оръжията. Втрещен, Майк Слейър падна на колене, сякаш гледаше Божието лице.

Някъде вдясно от Мик кацна хеликоптерът на президента.

Мик се вторачи в отворения портал. Преценяваше решението си и се опитваше да преодолее страха си.

— Мик!

Доминик слезе от хеликоптера.

Мик си спомни думите на Пазителя. „Не й позволявай да влезе.“

— Чейни, дръжте я настрана!

Президентът я сграбчи за китката.

— Пуснете ме! Мик, какво правиш…

Той я гледаше и усещаше как тежестта в гърдите му се увеличава. „Тръгвай! Направи го веднага, преди тя да те е последвала!“

Мик стисна в дясната си ръка ножа от обсидиан, обърна се и влезе между отворените челюсти на първата уста на змията.

Челюстите на влечугото се затвориха зад него. Третата глава се сви и се вмъкна в устата на втората. Мик се озова в непрогледен мрак. Сърцето му биеше като обезумяло. Изведнъж входът го всмука напред. Догади му се и той затвори очи.

Светлина.

Мик отвори очи. Чувството за гадене премина. Той вече не беше в устата на змията, а стоеше на игрището на маите, което беше обградено от огромен въртящ се цилиндър от изумруденозелена енергия.

„Влязъл съм в портала… Намирам се пред прага на друго измерение.“

Сякаш гледаше света през ярко оцветени очила. Всичко се въртеше. Видя лилав небосвод, осеян с милиони звезди — всяка излъчваше калейдоскоп от енергийни вълни, докато се движеше в гоблена на вселената. Точно над главата му беше тъмната ивица, която течеше като космическа река от пурпурен газ в самия център на тъмночервения космос.

Мик тръгна напред. Нещата около него се замъглиха.

На стотина метра пред себе си, в другия край на игрището, Мик видя втората уста на змията, която се намираше под Храма на Брадатия.

От разтворените челюсти се появи фигура, облечена от главата до петите в черно наметало.

Мик се разтрепери, но стисна още по-здраво обсидиановия нож.

Съществото се приближи до него. Ръкавите на наметалото се повдигнаха и невидими ръце смъкнаха качулката и откриха лицето.