Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Танис е прав. Райст няма да издържи дълго. Отивам при него. — Той ги остави и побърза да подкрепи брат си.

— Дай да ти помогна, Райст — чуха шепота му.

Райстлин поклати глава и и се отдръпна, но Карамон продължи да върви до него, без да му обръща внимание.

— Защо се занимава с него? — попита тихо Танис.

— Кръвни връзки. — Гласът на Стърм бе тъжен. Понечи да каже още нещо, но вдигна поглед към обраслото с човешка брада лице и замълча. Танис видя погледа и долови мисълта му. Кръвните връзки бяха неща, които един полуелф и сирак едва ли би разбрал.

— Хайде — повиши глас той, — изоставаме. Не след дълго напуснаха валеновата гора и навлязоха между боровете край езерото Кристалмир. В далечината зад тях се чуваха приглушени викове.

— Открили са телата — предположи Танис. Стърм кимна замислено.

Изведнъж Таселхоф се материализира от мрака точно под носа на полуелфа.

— До езерото остава около километър по пътеката. Ще ви чакам там. — Той махна с ръка и изчезна, без да дочака отговор.

Танис се извърна назад към Солас. Светлините се бяха умножили и напредваха към тях. Пътищата сигурно вече бяха блокирани.

— Къде изчезна този кендер? — изръмжа Флинт.

— Ще ни чака при езерото — отвърна Танис.

— Езеро ли? — Джуджето изпадна в паника. — Какво езеро?

— Наблизо има само едно езеро, Флинт — поясни Танис и едва се сдържа да не се разсмее. — Хайде, да вървим. — Беше съзрял с елфското си зрение изчезващите сред огромните дървета плътни червени контури на Карамон и по-тънките линии на брат му.

— Аз мислех, че просто ще се спотаим за известно време някъде из гората — отвърна Флинт и подмина Стърм, за да настигне Танис.

— Ще пътуваме с лодка.

— Никога! Не се качвам на никаква лодка!

— От онази случка са минали десет години! — уморено отрони Танис. — Ще накарам Карамон да седи съвсем неподвижно.

— В никакъв случай! — Флинт беше непреклонен — Никакви лодки. Заклел съм се.

— Танис — прошепна зад него Стърм, — светлини.

— По дяволите! — Полуелфът спря и се обърна. След секунди видя светлините, които проблясваха между дърветата. Издирването беше излязло извън границите на Солас. Той побърза да се присъедини към Карамон, Райстлин и хората от Равнините.

— Следват ни! — прошепна той и Карамон се обърна, ругаейки. Ривъруайнд вдигна ръка в знак, че е разбрал. — Боя се, че се налага да побързаме.

— Ще се справим — изрече спокойно Карамон, като крепеше брат си. Беше обвил ръка около хилавото му тяло и практически го носеше. Райстлин кашляше тихо, но все още се движеше. Стърм настигна Танис. Докато се промъкваха между храстите, чуха ядосания глас на Флинт, който мърмореше гневно.

— Той няма да дойде — каза рицарят. — Бои се до смърт от лодки от онзи път, когато Карамон насмалко щеше да го удави. Ти не беше там и нямаш представа на какво приличаше, когато го извадихме от водата.

— Ще дойде! Не може току-така да изложи на опасност всички нас.

Стърм поклати невярващо глава. Танис отново погледна назад. Не видя светлини, но знаеше, че не бяха далеч. Скриваше ги само гъстата гора. Фюмастър Тоде не блестеше с особена интелигентност, но тя не му бе нужна, за да се досети, че бегълците по всяка вероятност са се отправили към езерото. Той спря внезапно, за да не се блъсне в човека пред себе си.

— Какво става?

— Пристигнахме — отговори Карамон.

Танис въздъхна облекчено и погледна към безбрежните води на езерото Кристалмир. Вятърът браздеше повърхността му с бели пенливи зайчета.

— Къде е Тас? — поинтересува се полуелфът, като се стараеше да говори тихо.

— Струва ми се, там. — Карамон посочи един тъмен предмет, който се носеше по водата близо до брега. Танис с усилие различи очертанията на кендера, който седеше в някаква голяма лодка. Звездите проблясваха със студена светлина в синьочерното небе. Червената луна, Лунитари, току-що изгряваше и се показваше от водата като кървав рог, докато спътницата й на нощното небе — Солинари — вече хвърляше сребриста лунна пътека по повърхността на езерото.

— Ще бъдем страхотна мишена — каза раздразнено Стърм. Танис видя, че Таселхоф обръща лодката, за да ги намери.

Наведе се, напипа един камък и го метна във водата. Той цопна на няколко метра от лодката. Тас разбра сигнала и се насочи към брега.

— И как ще се сместим всичките? — попита с ужас Флинт.

— Лодката е достатъчно голяма.

— Не! Няма да дойда! Дори да беше някоя от легендарните лодки с бели криле на Тарсис! Предпочитам да рискувам с Теократа!