Маргарет Вайс - Дракони на есенния здрач

— Заповядайте — покани ги той с любезността на домакин и отиде да спусне пердетата.

Влязоха един по един. Стърм намери стол за дамата, а високият варварин застана зад нея. Райстлин стъкна огън.

— Хвърляй по едно око — каза Танис на Карамон.

Воинът кимна в отговор, защото вече се беше разположил до прозореца и се взираше в тъмнината. Светлината от уличната лампа се процеждаше през пердетата и хвърляше сенки по стените. Известно време всички мълчаха.

Танис седна и се обърна към жената.

— Синият кристален жезъл излекува онзи човек. Как?

— Не знам — заекна тя. — Съвсем… съвсем отскоро го имам. Танис сведе поглед към ръцете си и ги протегна към нея.

Раните от въжето продължаваха да кървят. Жената пребледня и много бавно го докосна с жезъла. Той засия със синя светлина. Полуелфът усети леко пробождане, което премина през цялото му тяло. Кръвта изчезна, кожата отново стана гладка и здрава, а болката намаля и не след дълго затихна напълно.

— Наистина лекува! — с благоговение отбеляза Танис.

Райстлин седна до огнището и потри слабите си ръце. Докато гледаше кристалния жезъл, който жената бе положила в скута си, златните му очи блестяха по-силно от пламъците.

— Какво мислиш? — попита го Танис.

— Ако е шарлатанка, поне е добра — отбеляза дълбокомислено магът.

— Червей! Как смееш да наричаш Дъщерята на Главатаря шарлатанка! — Варваринът пристъпи към Райстлин, свъсил страховито вежди. Карамон изръмжа, дръпна се от прозореца и застана зад брат си.

— Ривъруайнд… — Жената положи длан върху ръката на придружителя си. — Моля те, той не искаше да ме обиди. Имат право да не ни вярват. Не знаят що за хора сме.

— Ние също не знаем — отсече мъжът.

— Може ли да го разгледам? — попита Райстлин. Златна Луна кимна и му подаде жезъла. Магьосникът протегна дългата си костелива ръка и пръстите му жадно се впиха в него. Но при досега се чу пукот и избухна ярка синя светлина. Райстлин отдръпна ръката си и изпищя от болка и изненада. Карамон се хвърли към него, но брат му го възпря:

— Недей — прошепна дрезгаво, стиснал ранената си ръка. — Дамата няма нищо общо с това.

Жената също се взираше удивено в жезъла си.

— Какво означава това? — запита раздразнено Танис. — Жезъл, който едновременно лекува и наранява?

— Той просто познава господаря си. — Райстлин облиза устни и очите му проблеснаха. — Гледай сега! Карамон, вземи жезъла!

— А, не! — Воинът се отдръпна като от змия.

— Вземи го! — нареди Райстлин.

Брат му протегна неохотно треперещата си ръка. Докато пръстите му се приближаваха все по-близо и по-близо, ръката му заигра. Накрая затвори очи, стисна зъби и го докосна, предчувствайки болката. Нищо.

Изненадан, той отвори широко очи. Хвана жезъла, вдигна го в огромната си ръка и се ухили.

— Ето, видя ли? — Райстлин направи жест на фокусник, показващ трикове на публиката. — Само нищите духом и чистите по душа — сарказмът беше очевиден — могат да го докосват. Това наистина е свещен целебен жезъл, благословен от някой бог. Но не е магически. Никога не съм чувал за магически предмети с целебна сила.

— Шшт! — предупреди Таселхоф, който бе заел мястото на Карамон до прозореца. — Стражите на Теократа!

Всички млъкнаха. Сега съвсем ясно чуха шляпането на таласъмски крака сред клоните на валеновите дървета.

— Претърсват къща по къща! — прошепна изумено Танис, след като чу думкането на юмруци по вратата на съседната къща.

— Търсачите имат право да влязат! — изрече неприятен глас. Настъпи тишина, след което същият глас изрече: — Няма никой. Дали да не разбием вратата?

— Не — отвърна му друг глас, — по-добре да докладваме на Теократа, а той, ако иска, нека я разбие. Виж, ако не беше заключена, щеше да е друго. Тогава ни е позволено да влизаме.

Танис погледна вратата и настръхна. Можеше да се закълне, че я бяха затворили и заключили с резето… а сега зееше леко открехната!

— Вратата! — едва чуто прошепна той. — Карамон…

Но воинът вече беше застанал зад вратата и я побутваше с огромните си ръце. Стъпките приближиха.

— Търсачите имат право да влязат! — Таласъмът започна да чука по вратата, при което тя се отвори и той застина в почуда.

— Тук няма никой — каза един от таласъмите. — Давайте да продължаваме.

— Нямаш капка въображение, Грум — отвърна му първият. — Кога друг път ще ни се удаде възможност да се сдобием с малко сребро?